Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
17 юли 2013, 16:35

Косово 98: Натовският шантаж и провокациите на ОАК

югославия НАТО югославия

Цялата последна десетдневка на октомври 1998 година американците откровено шантажираха Белград. Мадлен Олбрайт даде интервю за телевизионния канал СBS: «На сърбите им остава да направят много неща, за да изпълнят условията на договореностите с НАТО по Косово. Трябва да бъдат изтеглени специалните подразделения на полицията, а също допълнителните военни группировки».

«Ние не сме удовлетворении от това, как се изпълнява споразумението», заяви от своя страна помощникът на президента по национална сигурност Самюел Бергер в интервю за телевизионната компания АВС. Милошевич още не е изтеглил вътрешните войски обратно в гарнизоните, както обеща да направи това». Според неговите думи, на върховния главнокомандващ на НАТО в Европа генерал Уесли Кларк са дадени пълномощия за нанасяне на военен удар и той «е готов да направи това».

След като прие решение за използване на военна сила в Югославия, НАТО фактически се оказа в задънена улица: Съветът за сигурност на ООН, въпреки натиска на французите и англичаните, не даде мандат за силови акции, а само за провеждане на операции на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в Косово. В края на октомври 1998 година алиансът явно излезе извън рамките на своите задължения, изложении в негова харта. Тя беше създаден за защита на неговите членове, а се разпространи на дейността на страни, които не влизат в неговия състав.

В същото време Ричард Холбрук беше назначен на поста постоянен представител на САЩ при ООН. Тогава в Белия дом разчитаха: «за сега ще Милошевич оставим на спокойствие. След това ще проведем още един етап на преговори в Рамбейе, ще ги провалим и след това ще започнем да бомбардираме Югославия». Опитът и натиска на Холбрук потрябваха на САЩ през пролета на 1999 година, когато операция «Милосърден ангел» беше подготвена 100%.

Освободителната армия на Косово (ОАК) както можеше помагаше на западните си покровители. Директорът на департамента за информация и печат на МВнР на Югославия Раде Дробац ми разясни ситуацията: «Терористичните групи на албанските сепаратисти минаха в нелегалност и непрекъснато извършват провокации, въпреки, че Белград подготви всички документи и създаде правителствена комиссия за преговори с лидерите на ОАК . В Косово дори и сега има много желаещи да вземат оръжие за да разпалят «косовски пожар», а след това да се опитат да го гасят с помощта на НАТО. Белград ни крие нищо. Ние сме за открит диалог, за решение на проблема на края, но не за излизане на Косово от състава на Югославия».

И още един важен детайл. Към края на октомври 1998 година поредната резолюция на Съвета за сигурност на ООН по Косово така и не санкционира използване на военна сила. Натовските дипломатии уверяваха света, че от юридическа гледна точка, на тях им е достатъчно съгласието на всички страни-членки на алианса. Повторният отказ на ООН да благослови бомбардировките създаде за НАТО правен дискомфорт. Освен това, в Брюксел все пак се опасяваха тогава да изиграят ролята на своего рода «военно-въздушни сили на Освободителната армия на Косово». Въпреки всички усилия на западните медии и на усиленото «промиване на мозъците» на гражданите на Европа и САЩ, общественото мнение още не беше готово да подкрепи бомбардировките срещу Югославия. В Брюксел направиха пауза – до 23 март 1999 година.

  •  
    и споделяне