Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
17 юли 2013, 19:03

95 години от разстрела на царското семейство

Николай Второй с семьёй Романовы

Преди 95 години, в нощта на 16 срещу 17 юли 1918 година, в Екатеринбург бе разстреляно царското семейство – император Николай II, негова съпруга, децата и прислугата. Въпреки че от момента на трагедията изминаха вече много десетилетия, руската и световната общественост се връщат към тази страница от историята на Русия и се стремят отново да я преосмислят и разберат.

Гибелта на последния руски император и досега поражда много спорове и е забулено в тайна. До края не е ясно, кой именно е санкционирал разстрела. Разказва историкът и писател Алексей Шишов:

- Бялото движение започва под знамето на Романови. Монархистите от старата Русия са се надявали, че Романови отново ще могат да се върнат на престола. Болшевиките са смятали, че, след унищожаването на царското семейство, ще могат да променят облика и лицето на Русия. Но убийството на едно семейство не е могло да повлияе на положението в страната. И това, че всичко е било извършено без съд, без следствие, смъртното наказание е било произнесено набързо, когато белите са се приближавали към Екатеринбург, - всичко това поражда маса въпроси за справедливостта на решението. Още повече, че са убили и децата.

Дискусионна е и личността на Николай II. Някои историци са убедени, че като владетел той е бил слабохарактерен, въпреки че Русия по време на царстването му като цяло постига значително икономическо и социалнополитическо развитие. Мекият стил на управление е и довел страната до революционни преобразувания.

Известно е, че малко преди гибелта си, след февруарската революция през 1917 година, Николай Втори се отрича от престола. В началото на 1918 година болшевиките сериозно разглеждат въпроса за провеждането над него на открит съдебен процес. Тъкмо под този предлог преместват императорското семейство от Царско село първо в Тоболск, а след това в Екатеринбург. А след 78 дена затвор жестоко е разстреляно в мазето на Ипатиевския дом. По-късно телата на последния император, негова съпруга, децата им и домочадието са закарани извън града и са хвърлени в една от шахтите на Исетския рудник.

Доколкото дълги години властите старателно са се опитвали да скрият тайната за убийството на царя, техните останки са били разкопани едва през 1991 година. Те са признати, че са на царското семейство и през 1998 година са тържествено повторно погребани в гробницата на руските императори на Петропавловския събор в Санкт Петербург. Но Московският патриархат така и не признава тяхната автентичност.

През 2000 година, когато убитите Романови са причислени от Руската православна църква към лика на светиите, на територията на бившия Исетски рудник се открива мъжки манастир със седем храма – според броя на убитите членове на царското семейство.

Молебени за възпоменаване се извършват тези дни в храмовете на Руската православна църква, не само в Русия, но и зад граница. Тази година освен тъжния юбилей – разстрела на последния император и домочадието му – в света отбелязват и още една дата, свързана с царската фамилия, – 400-годишнината от основаването на Дома на Романови.

  •  
    и споделяне