Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
16 юли 2013, 17:34

Да спасим Едуард Сноудън - „рецепта” от един чилийски писател

Эдуардо Лабарка чили писатель

„Гласът на Русия” получи по електронната поща писмо от чилийския писател Едуардо Лабарка, в което той споделя мисли за това, как може да бъде изпратен Едуард Сноудън от Русия в Латинска Америка. 

Според Лабарки най-надеждният начин да се превози американецът от Русия в Латинска Америка е от руския Далечен Изток през Китай и Полинезия на Великденските острови (това е вече територия на Чили в Тихия океан).

По-подробно за плана си Едуардо Лабарка разказа в телефонно интервю за „Гласът на Русия”:

- През 1967 година загина Еренсто Че Гевара. А през 1968 година трима партизани от отряда на Че Гевара пеша стигнаха от Боливия до Чили, като тайно преминаха границата. Това бяха Помбо, Урбано и Бенигно. Но в последния момент, когато те се намирали в едно боливийско селище до самата граница с Чили, станал въоръжен сблъсък с отряда на правителствените войски. Този инцидент получи голям международен резонанс, доколкото стана очевидно, че тези хора са имали намерение незаконно да пресекат боливийско-чилийската граница.

Накрая не без помощта на един чилийски журналист тримата успяха за стигнат до един от северните райони на Чили, където веднага се устремиха представители на много международни и местни медии, сред които бях и аз. Тримата партизани от отряда на Че Гевара бяха стигнали до Чили уморени до смърт, отслабнали, без оръжие, с една дума, бяха тъжна гледка. Под полицейски конвой ги превозиха в столицата – в Сантяго де Чили – и им предоставиха възможност да дадат пресконференция.

Пред властите възникна проблем: как и къде да влязат в страната. Работата беше там, че в онези години в различни страни на Южна Америка имаше военни режими, а САЩ, на свой ред, много искаха тримата партизани да бъдат заловени и препратени в една от американските военни бази. Така че не е трудно да си представим каква съдба ги очакваше тези хора. Междувременно партизаните бяха задържани в Чили за два-три дена, а тогава Салвадор Алиенде, председател на Сената, активно търсеше варианти за евакуирането на съратниците на Че. Чилийският президент Едуардо Фрей нямаше положително отношение към приятелите на партизанските движения. Поради това обстоятелство Фидел Кастро неведнъж е критикувал рязко чилийския президент.

Въпреки постоянните нападки срещу Фрей от страна на Кастро и неговите поддръжници, той се държа повече от достойно: не издаде тези партизани нито на Боливия – а властите в тази страна ги искаха, - нито на която и да е друга страна, където можеха да ги арестуват.

В резултат на дълги разговори Алиенде и Фрей стигнаха до извода, че единственият път да „евакуират” тези трима партизани минава през международното водно пространство в Тихия океан.

Със самолет на чилийска авиокомпания тримата заедно с Алиенде и шефа на чилийската полиция бяха изпратени на Великденските острови, а оттам – на Таити. Там вече ги чакаше, следвайки разпорежданията на френския президент Шарл де Гол, губернаторът на Таити, който трябваше да осигури тяхната безопасност. Там пристигна от Париж и кубинският посланик във Франция господин Кастелянос, упълномощен да вземе със себе си съратниците на Че Гевара, които бяха останали живи. До това място от маршрута ги беше съпроводил и Алиенде.

След Таити мисията е трябвало да осъществи по въздух много сложен път: те се прекачват на един от островите, после слизат в Сингапур, стигат до Гърция. В края на краищата пристигат в Париж, откъдето се насочват към Прага заедно с кубинския посланик във Франция и вече през столицата на Чехословакия благополучно пристигат в крайното място на дългото си пътуване – в Куба.

Ето защо си помислих: а защо Едуард Сноудън да не напусне пределите на Русия, като се насочи в противоположна посока. Защо да не тръгне от Сахалин или от някое друго място на азиатските покрайнини на Русия и през Тихия океан, като транзитно премине през Китай или някоя друга страна, с прекачвания на островите в Полинезия в крайна сметка да стигне до Великденските острови, които се намират на 2600 км от крайбрежието на Южна Америка. А оттам вече би могъл да лети директно за Боливия, Еквадор, Венецуела или дори за Чили или още другаде.

Мисля, че президентът на Чили Себастиян Пинера би могъл да направи такъв жест: да приеме Сноудън и да остане в историята. Това би бил жест на истински държавен деец, доколкото в крайна сметка Сноудън е човек, който направи обществено достояние ужасяващи факти, нарушаващи международното право от страна на САЩ.

  •  
    и споделяне