Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
15 юли 2013, 15:39

Владимир Черников: „Войната е цяла епоха от живота ми”

курская дуга великая отечественная война вторая мировая война битва солдаты

В краймосковското село Нелидово, недалеч от мемориалния паметник на 28-те герои-панфиловци, си спомниха основните моменти на Курската битка.

Реконструкцията на едно от основните сражения на Втората световна война, станало преди 70 години, през юли 1943 година, премина в рамките на военния международен фестивал „Поле на боя”.

Сегашното сражение в Краймосковието продължи не повече от един час. А истинската битка продължила няколко дни. Тогава в танковото сражение от двете страни участвали повече от хиляда смъртоносни оръжия – танкове, оръдия, БТР. Това беше ад на земята, си спомня един от участниците в онази битка, а сега – гост на фестивала „Поле на боя”, ветеранът на Великата отечествена война полковник Владимир Черников:

- Курската дъга – това е територия от триста километра в дълбочина и петстотин километра в широчина. Отначало беше решено да настъпваме, но след това командването реши: нека германците да настъпват, а ние ще бъдем в отбрана. И когато ги разгромим, то само след това ще започнем настъпление. Ние се окопахме там, на всеки километър поставихме танкове, оръдия, а самите седяхме в окопите и чакахме. Всичко започна на 5 юли.

Владимир Черников е роден през 1925 година в Сибир. Войната го заварила в Казахстан, където малко преди началото й се преместил с родителите си. Отначало работел във военен завод, а след това решил, че трябва да отиде на предната линия. И първият бой помни с подробности:

- Танковете настъпваха, а аз бях съвсем млад войник. По време на първия бой ми се струваше, че всички куршуми, ракетната батарея и минохвъргачките стрелят по нашите окопи. По-опитните ми приятели казаха: „Не се вълнувай, седни и чакай. Когато започне атаката, тогава ще стреляме”. Атаката започна, след това последва втора, трета. За един ден четири атаки. След тази битка от нашето отделение от 12 души, живи останаха само трима. Най-сложните са петте минути преди атаката, когато седиш и се молиш да се върнеш жив от боя. И мен сякаш някой ме пазеше и спасяваше през цялата война, си спомня ветеранът:

- В атака тръгнахме на 11 август 1943 година. Бягахме зад танковете. Изведнъж се раздаде взрив, вълната ме подхвърли и паднах на танк, а след това на земята. От парчетата от мината загинаха шест-седем мои приятели. А мен сякаш някой ме спаси. Отворих очи в момента, когато ме слагаха на количка с другите убити. Ако не бях отворил очи, щяха да ме погребат жив с всички останали.

Ветеранът лежал четири месеца напълно неподвижен.След това още няколко месеца се учил да ходи. От болницата искали Владимир Черников да го прехвърлят в запас. А той се върнал на фронта. Преминал през Прага, Виена, Берлин. „Войната за мен е цяла епоха, за която не мога да забравя и съм длъжен да разказвам на другите”, призна 88-годишният полковник.

  •  
    и споделяне