Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
15 юли 2013, 10:50

Десницата опитва рестарт

болгария парламент болгария народное собрание здание софия

В първите години на прехода бяха реанимирани и извадени от нафталина няколко стари – от времето на монархията, десни и центристки партии. Създадени бяха и нови. Обединени в Съюз на демократичните сили (СДС) през 90-те години, те имаха достатъчно стабилна електорална подкрепа за да претендират за централната власт.

И успяха да се доберат до нея на два пъти – за кратко - около година през 1992 г. с правителството на Филип Димитров и от 1997 до 2001 г. с правителството на Иван Костов. То изкара цял мандат, въведе режим на валутен борд и извърши мащабна, повсеместна приватизация, наричана не без основания криминална. Но възходът на десницата бе кратък поради ширещата се корупция и отявлен реваншизъм. Разцеплението във вече преименувалите се Обединени демократични сили (ОДС) бе логично и то се случи. Костов създаде нова партия – Демократи за силна България (ДСБ), а СДС се превърна в маргинална политическа формация.

Десницата изпадна в дълбока криза. След време фрагментиралата неолиберална част от политическия спектър направи опит за обединение. И то бе кратко и безславно. На последните парламентарни избори на 12 май, представянето на автентичната десница, която не признава ГЕРБ за дясна партия, бе катастрофално. Тя получи едва 1.3 процента от гласовете и за първи път от 1990 г. не е представена в парламента. Това бе причината Иван Костов да подаде оставка. На мястото му за нов лидер на партията бе избран младият адвокат Радан Кънев.

Още при първата си публична изява той обяви инициативата си да се създаде силна гражданска и политическа алтернатива на статуквото чрез изграждането на Реформаторски блок от няколко десни партии, партниращи с граждански организации. Новият Реформаторски блок – все още в проект, включва партиите ДСБ, „Синьо единство”, НПСД, „Зелените” и Движение България на гражданите. Всички те и потенциалните кандидати за новото дясно сдружение, с малки изключения, са наследници на някогашното СДС. А сегашната идея на Кънев по същество е нов опит да се реанимира “синята идея”.

Доколко успешна може да бъде поредната инициатива за обединение вдясно? Засега ентусиастите са повече от скептиците. Само допреди броени дни партиите от разпокъсаната десница бяха върли политически противници. Движението България на гражданите на Меглена Кунева например, което бе най-близо на 4 процентната бариера за влизане в парламента, бе активен опонент на ДСБ; “Синьо единство” на Надежда Неински, неосредствено преди изборите, разтури със скандал съюза с ДСБ; против партията на Костов беше и Народната партия “Свобода и достойнство” на Касим Дал, който отказваше да седне на една маса с бившия премиер. Сега тонът е различен. Кунева казва: “Едно обединение е доверие между хората, а не сглобяване. Важното е да си говорим. Досега такова нещо не се е случвало”.

Сговорчивостта не е случайна. Тя е обусловена от политическата криза и продължаващите граждански протести, носещи енергия, която някой трябва да оглави. Още повече нито една от тези 5, а в перспектива може би 7 партии заедно със СДС и НДСВ, няма достатъчна подкрепа за да действа сама. Ентусиазъм не липсва, не липсват и сериозни различия между отделните партии. Така например по възлови въпроси като ядрената енергетика и добива на шистов газ позицията на Зелените, които никога не са били и поради самата си същност не могат да бъдат дясна партия, е категорично против. Това различие е непреодолимо. Освен това десните отдавна са загубили доверието на избирателите и нямат силата, макар и обединени, да бъдат алтернатива на сегашното управление. Те изключват и възможността да бъдат политически съюзник на провалилия се ГЕРБ. Социолозите прогнозират, че ако има избори в момента обединената десница може да спечели около 9 процента от гласовете. Но до изборите, които най-вероятно ще са предсрочни, но никой не знае кога ще се произведат, има време. А дотогава Реформаторският блок може да остане мечтан проект, който да напомня за баснята “Орел, рак и щука”.

  •  
    и споделяне