Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
6 юли 2013, 11:56

„Третата сила” на арабските революции

египет армия египет солдат каир беспорядки

Армията е ключов елемент на арабските революции. Това твърдение получи нагледно потвърждение. Египетският генералитет свали президента Морси. Според експерти, това трябвало да се очаква: ролята на военните в политическия живот на мнозинството арабски страни и голяма.

Днес в мнозинството водещи световни държави, армията изпълнява преки задължения – да защитава спокойствието на гражданите от възможно нападение отвън, да помага на мирното население в случаи на стихийни бедствия или техногенни катастрофи. Но има страни, в които военните представляват третата сила, заедно с властите и опозицията. А в същност, първата. Така беше през 60-70-те години на 20-ия век в латиноамериканските държави. Такова положение и да сега се запазва в много държави на Африка. И в ислямския свят армиите продължават да играят определяща роля – което нагледно показаха събитията през последните години. На вълната на „арабската пролет” военните или отстъпиха място на ислямистите, както това беше в Египет, Либия и Тунис, или подкрепят властта – както това стана в Сирия.

Ето сега египетската армия реши да изиграе партията отново. Трябва да се каже, че Египет е най-нагледният пример за „скрито военно управление”, подчертава политологът Кирил Бенедиктов:

- В Египет в продължение на последните няколко десетилетия армията беше истинската власт. Може би скрита, може би тя не беше на повърхността. Но оставката на Мубарак и сегашният преврат с отстраняването на Морси – това е проява на реалната власт, която в Египет не се е променяла в продължение на много години.

Противопоставянето на „Братя мюсюлмани” и либералната част на обществото – това са само вълни на повърхността на морето.

Малко по-различно от страните на исмямския свят е положението днес в Турция. На пръв поглед изглежда, че тук армията никога не се е съмнявала, дали трябва да се намеси във вътрешната политика – гевералите с готовност решаваха всякаква криза, както смятаха за необходимо. Но политиката на премиера Реджеп Ердоган си свърши работата, казва политологът Алексей Мартинов:

- През последните години политиката на Ердоган беше насочена към намаление на ролята на армията в обществото. Той извърши сериозна ротация на генералитета, най-популярните генерали бяха изпратени в оставка. И днес турската армия няма такъв авторитет в обществото и държавата, както, например, в Египет.

В същото време, наред с затъналата в гражданска война Сирия и мечтаещият за регионално лидерство Ердоган, трупа сили Иран. Мощта на иранската армия, въпреки годините на международни санкции, значително нарасна. Според наблюдатели, Техеран вече е постигнал техническо превъзходство над съседите. Къде ще бъде насочена тази мощ?

Революциите в арабските страни принудиха армията да се намеси в борбата за власт – било то за облекчение на преходния процес, или за защита на режима. Поведението на военните (особено на висшите чинове), тяхната вярност на властите, или на опозицията, изиграха решаваща роля. Но заедно с това, положението на армията се оказа неустойчиво. Тя не е била създавана за тази цел.

  •  
    и споделяне