Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
1 юли 2013, 17:25

Победителката на „Радуга” 2013: „Главното е да си увлечен от текста”

© Фото: Flickr.com/chroma project/cc-by-nc-sa 3.0

© Фото: Flickr.com/chroma project/cc-by-nc-sa 3.0

© Фото: Flickr.com/chroma project/cc-by-nc-sa 3.0

Валентина Кучеровская-Марцевая е победителката на наградата „Радуга” за 2013 година сред руските преводачи. Преводът на разказа „Дреболии” от Фабио Чиряти получи най-висока оценка на журито в конкурса.

„Художественият превод е това, с което винаги съм искала да се занимавам”, - каза Валентина за „Гласът на Русия”, който е информационен партньор на „Радуга”. От 2006 година тя преподава в катедрата по западна литература във филологическия факултет на Беларуския държавен университет.

- Защо решихте да участвате за наградата „Радуга”?

- За конкурса разбрах случайно, благодарение на колегите и приятелите ми, които ме убедиха да участвам в него, знаейки, че превеждам откъси от различни произведения за лекциите и статиите си. Защо пък да не опиташ, казваха ми те, и в края на краищата се реших, още повече, че преводът на разказа на Антонио Табуки „Разказ за хартиения човек” за първия етап ми беше почти готов.

- Кое е най-важното при превода на текста?

-Мисля, че най-важното, което трябва да направи един преводач преди да започне да превежда, е да се постарае да види, да възприеме текста като едно цяло, като художествено платно, а не като набор от думи и изречения.

- С какви трудности се сблъскахте пи превода на разказа на Фабио Чиряти?

- Трудностите започнаха от заглавието: в оригинала то е на салентски диалект, искаше ми се по някакъв начин да съхраня тази особеност. Втората трудност е използването в разказа на „потока на съзнанието”, тази техника предполага нарушаване на логиката, особен синтаксис. Важното беше да не се объркам и да не объркам рускоезичния читател.

- Имате ли намерение в бъдеще да се посветите на преводите?

- Когато чета текстове на италиански език, си представям как отделни абзаци, изречения биха звучали на руски език, или дори на белоруски. Само не ми стигаше увереност. Така че участието ми в конкурса означаваше и проверка на способностите ми. Високата оценка на журито на преводите ми потвърждава, че трябва да се превежда, че аз наистина се занимавам с това, което ми се отдава.

- С кои италиански автори бихте искали да запознаете руските читатели?

- Най-напред бих продължила запознанството на руските и рускоезичните читатели с творчеството на писателя, с когото не се разделям вече седем години. Това е Антонио Табуки. Неговата проза много наследява от традициите на интелектуалния роман и е пример за истински висока, елитарна литература, която не е толкова много днес на книжния пазар. Има и класици на италианската литература – например, писателите на ХХ век Федерико Де Роберто, Иджинио Уго Тарчети, Антонио Фогацаро, които, несъмнено заслужават вниманието на рускоезичните читатели.

  •  
    и споделяне