Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
30 юни 2013, 11:35

Елена Тарханова: „Моята цивилизация извършва самоубийство”

Елена Тарханова: „Моята цивилизация извършва самоубийство”

Завърши четвъртото издание на руско-италианската литературна награда „Дъга”. Победител в категорията „Млад автор на годината”, стана журналистът Елена Тарханова, която от 2010 година живее в Италия.

В интервю за „Гласът на Русия”, който е информационен партньор на конкурса, Елена разказа:

- Аз съм родена в Урал. Живях в Перм, Екатеринбург, завърших режисьорския факултет на Пермския институт за изкуство и култура и 7 години работих в регионалната журналистика.

- Какво Ви свързва с Италия?

- Нямам много общо с с днешната Италия, наводнена от фереджета, джамии, стремително движеща се към катастрофа, която увлечено натиска копчета във Facebook. Моята Италия - е Италия на Данте, Верди, Да Винчи, на фрески и мозаики, на цигулката на Вивалди. Обичам старата Италия, нейната многовековна история, нейната култура. И аз се опитвам да запомня това, което съм видяла и чула. Много е вероятно, моите деца вече да нямат късмета да споделят с мен тези впечатления.

- Кое Ви накара да пишете?

- Желанието да бъда чута, да споделя мислите си, да намеря съмишленици.

- За какво трябва да пише съвременния автор?

- За това, за което са писали античните автори - за това, което ги вълнува, тревожи, радва, което ги кара да се замислят.

- Вашият разказ за конкурса е ирония или тъга по изтриването на границите между разнородното начало в света?

- Иронията в моя разказ е много малко, зад нея се крие страх, защото моята цивилизация загива. Разбира се, изчезването на държавите и цивилизациите е неизбежно, имало го е и ще го има, но е много страшно, когато живееш на границата на епохите, и това, което винаги е било основа на твоя живот, се разрушава пред очите ти. Моята цивилизация, подстрекавана от псевдохората (нем. Untermensch), които са на власт, извършва самоубийство. Псевдохората - това са хора, за които могъществото на тяхната цивилизация, тяхната нация, тяхната култура не струва нищо. Те са готови да заменят своята нация с диваци от всякакви етноси, застинали в своето развитие. Или своята култура, развивана с хилядолетия, с„културата” на диваците, които през 21 век убиват с камъни предполагаемите престъпници и наричат това правосъдие. Псевдохората ни карат да вярваме в това, че всички хора са еднакво талантливи, че всички нации са внесли еднакъв принос в световната култура и наука, че пороците и добродетелите, извращенията и нормата (както от гледна точка на медицината, така и от гледна точка човешкия морал) са еднакво важни и нужни.

Псевдохората наричат с термините„ксенофоби” и„ислямофоби” здравомислещите хора, които се съмняват в целесообразността на неконтролируемата имиграции из страни с друг културен фон, друг манталитет, друго ниво на развитие. Те принизяват значимостта на своята цивилизация, подарила на света Платон и Верди, Моцарт и Волтер, ваксини и самолети. Разказът, който изпратих на конкурса, може да ви се стори концентрация на абсурди. Но тези абсурди бавно се въплащават в живота, стават част от нашата реалност.

Конкурсните творби на победителите и финалистите в руско-италианската награда «Радуга» можете да прочетете в едноименния алманах, в който ежегодно се публикуват най-добрите участници в конкурса.

  •  
    и споделяне