Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
25 юни 2013, 12:31

Къде е Сноудън?

Къде е Сноудън?

Местонахождението на изобличителя на американските специални служби Едуард Сноудън е неизвестно. На борда на самолета SU150 „Москва-Хавана” го нямаше. Вместо него в кубинската столица дойдоха тридесетина журналисти. Това, че на летището в Хавана ги посрещаха десетки колеги с фото- и видеокамери, не учуди никого.

На Едуард Сноудън вече може да се залага. Явно му харесва ролята на „неуловим”, и той създава своя шпионска история.

Тя започна с това, че властите на Хонконг бяха съобщили, че американският беглец е излетял за Москва с рейса SU213. След това световните медии буквално наизуст изучиха разписанието на московското летище „Шереметиево”. Ставалото после приличаше повече на кримка с полиция, следене и нощни дежурства.

Журналистите правеха засади навсякъде, където успяваха да влезнат: в залите за изпращачи и посрещачи, в залата за официални делегации, в транзитната зона, в хотела към летището и край посолството на Еквадор. Но главният герой, както и следваше да се очаква, измами всички и остана невидим.

Във втората глава Сноудън следваше да излети за Хавана. Журналистите се сменяха на своите позиции за следене. Airbus A330 трябваше да излети за Куба полупразен, но журналистите изкупиха практически всички билети. Самолетът се превърна във въздушен пресцентър.

Действащите лица в този шпионски роман ставаха все повече и повече. Сътрудниците на службата за безопасност на летището блокираха изхода за излитане номер 28, донесоха допълнителни инструменти за преглед на пътниците. На пресата й бе забранено да снима тази подготовка. Сътрудниците на полицията си вършеха работа, без да споделят ажиотажа на медиите.

Глава трета. Сноудън бе регистриран за полета. Очакваха той да седне на място 17А. До него бе резервирано още едно място, вероятно за Сара Харисън – юриста на WikiLeaks, която съпровожда Сноудън. Журналистите решиха да се обединят и да го помолят да отговори на поне един-два въпроса. Остана да изчакат само него.

Когато бе обявено влизане в самолета, до мястото 17А възникна истинска блъсканица. Всички чакаха, че Едуард Сноудън ще се появи изненадващо, като истински шпионин. Всяка подробност можеше да има значение: излитането бе отложено с 20 минути, по трапа се вдигна човек по бежова фланелка, със зелена чанта…

Когато вратата се затвори и самолетът започна да маневрира за пистата, журналистите продължаваха да тършуват из самолета. Само креслото 17А беше празно. Остана то само да се снима, с което се заеха излъганите журналисти: за успешна снимка те имаха цели 12 часа…

И отново никой не видя Сноудън. А той изглежда се труди върху продължението на шпионската сага за самия себе си.

  •  
    и споделяне