Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
22 юни 2013, 09:15

Турция: Хората не искат, а управляващите не могат?

Турция: Хората не искат, а управляващите не могат?

Настъпва време за осмисляне на ситуацията, създала се в Турция. Заслепеният от икономическите успехи и абсолютизацията на своята личност Реджеп Ердоган е забравил, че подкрепата на изборите от страна на половината избиратели все още не означава всенародна любов.

Втората половина се оказа не толкова дружелюбна, както би му се искало. Разбира се, в протестните акции не взеха участие милиони, но все пак стотици хиляди души от активното малцинство, което определя политическия климат на всяка страна. В тази ли онази форма протестираха жителите на всички големи градове, а авторът на тази статия успя да види надписите „Оставка на Ердоган!” и „Таксим, бори се!” дори на скалите на труднодостъпния проход в Понийските планини.

И така, първият извод е: политиката и даже личните качества на премиера не устройват значителна част от обществото.

По-нататък: показа се новата средна класа на Турция, чиито идеали за живот не съвпадат с остарялата политическа ситуация. Повечето от тези, които излязоха на улиците и площадите в десетки градове, изразиха подкрепа за протестите в социалните мрежи - това, по принцип са добре образовани и достатъчно осигурени млади хора, които не подкрепят нито ислямистите, нито турските националисти, нито кюрдските сепаратисти, нито кемалистите. Втори извод: Таксим подаде „заявка” за политическо оформяне на идеите на либерализъм от европейски вид. Протестите не издигнаха свои вождове, но в страната има лидери, напълно способни „да яхнат вълната”.

И накрая: на фона на последните събития стана явно разделянето в управляващия елит, признаците на което се обсъждат в обществото отдавна. Авторитарните методи, с които е свикнал премиерът, неговото подчертано нежелание да направи каквито и да е отстъпки започват да предизвикват все по-голямо безпокойство сред обркъжението му. Докато премиерът гръмогласно повтаря предишните лозунги и политически заклинания, неговите съратници си позволяват в изказванията си да противоречат на линията на вожда.

Премиерът заявява, че не признава Европейския парламент, който изразява несъгласие с действията му по отношение на протестиращите, а президентът се оплаква, че се разваля международният имидж на страната; премиерът настоява третият мост през Босфора да носи името на султан, известен като палач на десетки хиляди алевити, а президентът предлага той да бъде наречен с името на един от идеолозите на турския алевизъм; премиеърт отказва да признае излишно жестоките действия на полицията, а президентът се извинява пред обществото за тези действия. И работата не е само на думи.

Докато Ердоган призовава да се изчака съдебното решение за судбата на парк Гези, с които започна всичко, общинските работници пресаждат в парка 100 дървета, 2000 розови храсти и 202 000 „сезонни цветя” - явно никой не смята да го събаря, още повече, че открито дават да се разбере това.

Разбира се, „да погребваме” Ердоган като политик е още рано, но вече не е съвсем ясно, кой ще поведе Партията за справедливост и развитие на поредните избори. И що за партия ще бъде това - също не е ясно.

  •  
    и споделяне