Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
15 юни 2013, 12:31

Турция вече не е същата!

Турция вече не е същата!

Драматичните събития на площад „Таксим” провокираха много въпроси и засега дори експертите-османисти трудно намират точните отговори. Един от тях безспорно е свързан с очевидното противоречие - как е възможно в диманично развиващата се икономически Турция именно в ерата на Ердоган да се породят протести с реална опасност за дестабилизиране на обществото?

И още - може ли хората с в пъти повищени доходи през последните единадесет години така яростно да се нахвърлят върху блюстителите на реда и да искат свалянето на правителството на водещата в страната Партия на справедливостта и развитието?

В интерес на обективността трябва да признаем, че бунтувете са предимно приоритет на гладните. Очевидно е обаче, че в случая става въпрос за съвсем друго. На първо място опълчилите се срещу политиката на Ердоган явно не са съгласни с авторитарния му стил на управление и налаганите мерки и правила за живот, които не кореспондират с разбиранията на по-младите хора. А именно те, 20-30 годишните, бяха в основата на бунта, т.е. тези, които не помнят окървавения военнен преврат от 1980 година, повечето от тях имат и бегли спомени за сриваща се от корупция турска икономика през не толкова далечната 2001 година. За сметка на това „Те” имат на своя страна мощта на новата бърза комуникация с новите технологии, по правило не признават никакви авторитети, бързо се организират и трудно възприемат налагането на каквито и да са догми и предписания за живот и поведение. Вероятно причина за острата им реакция е и желанието за изява, попадането в полезрението на камерите, стремежът към популярност и не на последно място -бунтът срещу статуквото в републиката.

Едва ли ще е пресилена констатацията, че премиерът Ердоган не прояви гъвкавост както по отношение на необходимия преговорен процес с протестиращите, така и с изявленията си спрямо тях. Необремените от политическите догми младежи все пак трудно възприемат квалификации като „хулигани, провокирани от западни сили”. Това не означава, че сред тълпата от бунта не е изключено да има маргинални личности, водени от деструктивни подбуди. Но все пак хилядите на площад „Таксим”, тези в палатките в парка „Гези” и всички други от голямата държава демонстрираха стремеж за промяна и либерализиране на методите на управление в съответствие с добрата европейска и световна демократична практика. Така че към тях обиграният в политическите крамоли Ердоган отправи и съвсем удачно послание с думите: „На тези, които участват в протестите с чисти помисли, пращам любовта си и ги моля да спрат”. Друг е въпросът, че с „другите”, т.е. „хулиганите”, диалогът е прекъснат, а с тях се идентифицират и не малко от настроените за промени млади прослойки в турското общество.

Посветени в делата на туката държава политически наблюдатели не странят от оценката, че масовите протести са нанесли вреда върху политическия образ на премиера Реджеп Ердоган и неговата партия. Все пак много зависи от предстоящото поведение на министър-председателя и възприемчивостта му за поне частична ревизия на намеренията за преустройство на парка „Гези”, но и за възприемането на практиката за широки консултации и допитване до хората за фундаменталните помени в общественополитическия живот на страната. Именно от избраният подход неизменно ще зависи и бъдещето на премиера, кадидатурата му за президент през следващата година с промяната на пълномощията на тази институция, пък и резултатите от предстоящите местни избори.

Когато правим оценка на случилите се събития през последните две седмици трябва неизменно да имаме предвид, че точно при управлението на Ердоган Турция получи небивал икономически възход. С това се обяснява широката подкрепа за партията на премиера и лично за него от традиционно настоените турци. А те съвсем не са безразлични към истински респектиращите показатели от статистиката, които гласят: през последните десет години Турция е увеличила три пъти брутния продукт на глава от населението, държавата се намира на 17-та позиция в класацията на най-развитите икономики в света, за 2012 година безработицата е под 10 % като за същия период номиналният размер на брутния й продукт е 1,3 трилиона долара, а чуждестранните инвестиции възлизат на 117 миларда долара.

На фона на проспериращата Турция събитията в Истанбул и другите големи градове наистина на пръв поглед могат да се определят като анахронизъм. Очевидно обаче нещо се случва в масовото съзнание на хората край Босфора и ако управляващите не пороявят слух за исканията на гражданите, то бъдещето им на върха на властовата пирамида може да се окаже проблематично. Защото, както пише познавач по проблемите на голямата балканска страна на страниците на софийкия вестник „Преса”: „...в конфликта деца-родители губещи са винаги родителите”. Независимо от развоя на драмата обаче трябва да се съгласим, че след последните събития Турция вече не е същата.

  •  
    и споделяне