Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
14 юни 2013, 16:57

Косово 98: Ричард Холбрук и Слободан Милошевич

Косово 98: Ричард Холбрук и Слободан Милошевич

През октомври 1998 година в Белград едва ли не през ден идваше специалният представител на Бил Клинтън на Балканите Ричард Холбрук. Наричаха го „бащата” на Дейтънския мирен договор, който през 1995 година сложи край на войната в Босна и Херцеговина. Холбрук добре познаваше Милошевич и прекрасно разбираше, че трябва да се действа от позицията на силата. Той откровено казваше, че ако Милошевич не се съгласи на условията на Вашингтон, НАТО ще започне да бомбардира страната. Клинтън трябваше на всяка цена да подкрепи Тачи и отбора му преди настъпването на зимата.

Югославската армия към онзи момент върна под контрола си значителна част от Косово. И САЩ тръгнаха към откровен шантаж – щом няма мир с косоварите, се гответе за най-лошото. Слободан Милошевич беше принуден да отстъпи. През тези дни аз бях в Белград и много си общувах с колегите журналисти. Те всички казваха, че Милошевич прекрасно разбира, че против Сърбия ще започнат съвсем скоро война. НАТО се готви за това вече повече от шест месеца. Но още не е готово общественото мнение в САЩ и Европа, за което трябват време и пари.

Веднага след като Милошевич на 13 октомври 1998 година се съгласи с условията на Холбрук и Клинтън, започна нова антиюгославска пропагандистка кампания. Първи започнаха Ибархим Ругова и Хашим Тачи. Те говореха, че са недоволни от постигнатите в Белгард споразумения за мирното решаване на проблема. Че никога няма да повярват в добрата воля на ръководството на Югославия. И отново призоваваха американците да атакуват сръбските сили.

На 15 октомври 1998 година към мирната общественост от същите войнствени позиции се обърна в Женева „политическият представител на Косовската освободителна армия” (КОА) в Швейцария Бадил Махмуди. На пресконференция в женевския Дворец на нациите той нарече „абсурдно” решението за разполагането в Косово на 2000 наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), обвинявайки властите на СРЮ, че имали намерение да ги направят „заложници” в случай на въздушни атаки на НАТО. Махмути поиска участие в КОА в преговорния процес за Косово, като постави под съмнение споразумението на емисаря Ричард Холбрук и президентът на СРЮ Слободан Милошевич. „Никой няма право да сключва споразумение за статуса на Косово без участието на КОА, а тя не вижда никакво друго решение, освен независимост ”, - констатира представителят на Тачи.

Махмути тогава също каза, че с оръжието КОА „няма проблем, на Балканите го има много”, като допълни: „Ние сме готови да продължим въоръжената борба, докато не се освободим”. Представителят на КОА излезе в същия ден в Женева с противоречиви заявления относно гражданските права на сърбите в бъдещата „независима държава”. Отначало той увери, че в „нашата независима държава” сръбското население и другите малцинства ще имат същите права, каквито и албанците, и на сръбското малцинство „няма да отмъщават”. Но след няколко минути вече настояваше, че сърбите и албанците, които имат различна история, не могат да живеят заедно.

  •  
    и споделяне