Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
11 юни 2013, 18:11

Старая се интересно да разказвам интересни истории

Старая се интересно да разказвам интересни истории

Познанството ми с писателя Андрей Виноградов започна с неговата първа книга „Трубадурът и Теодоро”, героите на която съществуват в Русия и в Испания. Философ по образование, историк, журналист, издател, професионален политтехнолог Виноградов почти четвърт век живее в Европа. Романите му разкриват пред читателите новия живот на руския човек зад граница.

В тях няма тъга по родината или критика на властта, в тях човекът и неговото битие са на първо място, опитвайки да обединят руската и европейската култура. „Ако разсъждаваме за литературата с такива изрази като „потребителски свойства”, „практичност”, бих казал, че книгите ми биха били подходящи за четене във всеки един сезон и във всяка точка по света”, - каза писателят в интервю за „Гласът на Русия”.

- Какви сюжети Ви привличат като писател? Смятате ли, че главното условие е националната принадлежност на героя в историите Ви или това може да е гражданин на света? За читателя от глобалния свят има ли значение, къде живее персонажът?

- Две трети от живота ми преминаха отвъд пределите на Русия. Вероятно затова героите ми са руските хора в света. Впрочем, в новата ми книга ще срещнете различни хора – руснаци, италианци, французи, испанци, англичани. И немци и австрийци също. Всички са със странностите си.

- В книгите Ви езикът е много ярък и интересен. Персонажите се изразяват точно, афористично, често прибягвайки до словотворчество. Харесва ли Ви съвременният руски език и как се отнасяте към мутациите му?

- Към мутациите като към мутанти – със съжаление. От друга страна, традициите никъде не са изчезнали и се надявам, че живият език няма силно да пострада. Ще се помайтапим още малко, около сто и петдесет години, и назад, към Лев Толстой. А засега ни се налага да чакаме и да правим това по-добре с хумор.

- Един от главните персонажи на първата Ви книга „Трубадурът и Теодоро” е куче. Защо?

- Обожавам кучетата. Особено дакелите. Моето куче още малко и ще навърши четиринадесет години, Теодоро е негово копие. Удивителен, отчаян шмекер. В новия ми роман „В Портофино, и там…” също има кучета. Вярно, от животните най-ярка звезда в романа този път е котарак на име Ото. Странник, авантюрист, фантазьор, бърборко… Изобщо в романа има много забавни животни: плъх с будистки убеждения, чайка мисионер, костур страдалец, варан фукльо, няма змия… Това е книга за хората и животните – странници, чиито съдби се пресичат или просто са сходни.

- Каква е целта на писателството Ви, освен удоволствието от самия процес и цирковата еквилибристика с думите и понятията?

- Старая се интересно да разказвам и да измислям интересни истории. Понякога следвам стремежите и капризите на героите си, понякога се бунтувам и ги поставям на място. Отношенията ни не винаги се получават лесно, а когато се ошлайфаме, значи е време да се разделяме… Скоро редакторът ми писа, че е пътувал по местата, които са описани в романа „В Портофино, и там…”, и си спомнил настроението на книгата. Това, вероятно, е и целта. Да създам различно настроение. Романът е като чудесна дреха, която може да те стопли в студа и да те охлади в горещините.

Андрей Виноградов е един от онези автори, които не се страхуват да построяват произведението си така, както смятат за нужно, за него на първо място, както при авторското кино, е фокусът върху мислите и чувствата на персонажа, а не върху движението по ясно построени сюжетни ходове. Такава проза е находка за изкушения читател.

  •  
    и споделяне