Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
10 юни 2013, 16:24

Раздвижване около АЕЦ “Белене”

Фото: EPA

Фото: EPA

Фото: EPA

Русия може да оттегли иска си срещу България за АЕЦ "Белене", ако проекта бъде рестартиран. Руската държавна корпорация "Росатом" предявява иск срещу Националната електрическа компания (НЕК) за 1, 25 милиарда евро.

Това бе потвърдено след срещата в петък на енергийния министър Драгомир Стойнев с руския заместник-министър на енергетиката Анатолий Яновски. Същият ден "Атомстройекспорт" е внесъл документите по иска срещу НЕК в Арбитражния съд към Международната търговска палата в Париж. В рамките на три месеца НЕК тлябва да представи своите възражения по същността на спора. Повече светлина върху проблема хвърля агенция БГНЕС, която цитира говорителя на “Росатом” Сергей Новиков. В края на миналата седмица той заяви, че юридическата процедура и преговорите по проекта АЕЦ "Белене", които може да бъдат възобновени, не трябва да се обвързват. Новиков потвърди още, че юристите наети от "Атомстройекспорт" и Националната електрическа компания работят по свой график в рамките на съдебния иск в Арбитражния съд. От изявлението му става ясно, че последните изслушвания по делото в Париж са насрочени за юли, 2014 г. През това време и самият предмет на настоящия съдебен спор може да изчезне, ако "Атомстройекспорт" и НЕК се споразумеят.

Някои български медии публикуваха изявлението на българския министър на икономиката Стойнев след разговорът му с Яновски. Той подчертава, че всеки един от руските енергийни проекти в България трябва да бъде разглеждан поотделно и да не се позволява становището по един да оказва влияние на друг проект.

Преди това българският премиер Пламен Орешарски в телевизионно интервю публично изрази скептицизъм за изхода от процеса в Париж. Това беше и един от аргументите му в полза на размразяването на строителството. С това той опроверга уверенията на правителството на ГЕРБ, че "Атомстройекспорт" няма шанс в съда. Орешарски каза много ясно, че гледа на АЕЦ “Белене” като на икономика, а не като на политика. Той каза още, че ще се направи нов анализ на проекта откъм технически параметри, потребление в страната и в региона и ще се проучи искът на руския изпълнител “Атомстройекспорт“. Ако се реши да се рестартира проектът АЕЦ “Белене“, то ще се търси инвеститор, държавата няма да влага пари, изтъкна тогава премиерът.

С тези срещи и изявления отново бе съживена затихналата след спирането на строителството дискусия за бъдещето АЕЦ “Белене” и перспективите на българскатта енергетика. Експерти, учени и политици са разделени от дълбоки и по някои теми - непреодолими различия. И онези, които са “за” строителството на Втора атомна централа, и техните опоненти, имат много аргументи. За съжаление сред тях политическите доминиррат. Противниците на проекта за Втора атомна твърдят, че цената му е непоносимо висока и че няма да е ефективен. Те обаче премълчават безспорния факт, че фигурите на “голямата шахматна дъска” (по Збигнев Бжежински), се местят само от големите играчи. И това е лесно обяснимо – става дума за геополитически залог поради голямото значение на централата. Като член на НАТО логично е България да не пренебрегва стратегическите интереси на западната общност към която принадлежи от близо десет години. Разбира се ако те не противоречат на българските национални интереси и ако става дума за строителство по принцип на нова ядрена централа, независимо дали ще е с руски, американски или китайски инвестиции. Безспорно е и още нещо много важно - че енергийните ресурси в бъдеще ще намаляват. И е жизнено необходимо страната ни да има достъп до възможно най-евтините. Още повече в близките 4 години някои от старите ТЕЦ-ове ще бъдат закрити. Ресурсът на Пети и Шести блок на АЕЦ “Козлодуй”, които произвеждат 33 процента от електрическата енергия у нас, изтича след съответно 4 и 6 години. Животът им може да бъде удължен с още 10. А след това? Mощностите, на които се разчита сега, са изключително остарели и те една след друга трябва да бъдат затваряни и подменяни с нови. Остват изключително скъпите въглищни топлоцентрали (в т. ч. и американските – “Марица Изток” 1 и 3), с които НЕК се е “договорила” да заложи свои бъдещи вземания от плащанията на българите по сметките им за ток. Отделно по договор НЕК се е задължила да изкупува тока от тези централи за срок от 15 години на по-високи цени. Остават също и още по-скъпите вятърни и слънчеви източници на електрическа енергия. Резултатът ще е недостиг на електричество и внос на много високи цени. Очевидно без нова атомна електроцентрала икономиката на България ще бедства. Тя има нужда още в близко бъдеще от нова голяма мощност. Още повече, че руският проект е един от най-безопасните и най-евтини в света, а строителството може да започне още през 2015 г., твърдят независими експерти. Бившият директор на МААЕ Ханс-Холгер Рьогнер казва много ясно, че ако България не построи своя АЕЦ, съседите й ще го направят. Прогнозата му вече е факт.

  •  
    и споделяне