Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
5 юни 2013, 16:07

Режимът на неразпространение не се разпространява в Азия

Режимът на неразпространение не се разпространява в Азия

Азиатските страни не бързат да се разоръжават, нещо повече, потенциалът на държавите от региона значително нарасна. До такъв извод стигнали експерти от Стокхолмския международен институт за изследвания на проблемите на мира.

Общото количество ядрените бойни глави в света в 2012 година било намалено за сметка на САЩ и Русия в съответствие с действието на Договора СНО-3. Но азиатските страни нямат намерение да се отказват от плановете по увеличение на ядрената си мощ. При това това извършват не само страните-членки на клуба на „неприсъединилите се” към Договора за неразпространение на ядреното оръжие – Индия и Пакистан, но и Китай.

Експертите от Стокхолмския институт констатират – надпреварата във ядреното оръжие отново набира обороти. Но не става дума за противопоставяне от времената на „студената война”. САЩ и Русия извършват последователно съкращение на потенциалите. А новата спирала е свързана с азиатския регион, който става епицентър на световната политика. Днес най-големи опасения предизвикват противоречията по оста Пакистан-Индия-Китай. Първите две страни вече неведнъж са се оказвали на границата на открито военно противопоставяне, като и Исламабад, и Делхи, така и не подписаха Договора за неразпространение на ядреното оръжие, отбелязва военният експерт Александър Никитин:

- Всяко увеличение на ядрените и ракетните оръжия в съвременния свят е потенциално опасно, защото съществува възможност за несанкционирано използване. Такава опасност е особено голяма там, където в случая на Индия и Пакистан, арсеналите се намират в непосредствена близост. В периоди на изостряне на отношенията, страните периодично прекратяват връзката по специално предоставената „гореща линия” между генералните щабове на страните, което напълно противоречи на логиката на съвременните мерки за доверие. В Азия днес по принцип няма мерки за доверие, които да бъдат подобни на приетите в рамките на Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа. Отсъстват и договорености за контрол над оръжията и разоръжаването.

Индийско-китайската надпревара повече прилича на противопоставянето от епохата на „студената война”, отбелязват аналитици. Двете страни ще увеличават потенциалите да някакъв момент, а след това непременно ще последва разоръжаване. Като цяло днес увеличението на арсеналите на Пекин е предизвикано от общостратегическата промяна на ситуацията в региона, смята Александър Никитин:

- Китай се чувства ощетен във връзка със създаването на американската стратегическа система за прехващане на ракети на КНДР. Последните летят почти по една траектория с китайските, което значи, че могат да бъдат обект за прехващане от страна на американската система. Създаването на американската ПРО в региона практически лишава Китай от възможността за потенциален ответен ядрен удар в случай на нападение. Не повече от 20 стратегически китайски ядрени ракети достигат територията на САЩ и американската система, дори при наличието на 100 прехвъщачи, може напълно да обезоръжи Китай. Усъвършенстването на китайския ядрен потенциал ще продължава и за това е заявено в т.н. Бяла книга – по отбраната на Китай, публикувана преди един месец.

Сегашното изследване не е първото посветено на увеличението на ядреното напрежение в Азия. При това Русия като един от основателите на „ядрения клуб”, и един от водещите регионални играчи, последователно се изказва за спазване на принципите на неразпространение на ядреното оръжие. Той е включен в обновената концепция на външната политика на страната като един от приоритетите. Москва подкрепи в Съвета за сигурност на ООН санкциите против КНДР в отговор на проведените от Пхенян ядрени изпитания.

  •  
    и споделяне