Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
4 юни 2013, 08:00

Tурция изригна срещу Ердоган

Tурция изригна срещу Ердоган

Парадоксално, но факт. Турция, единствената страна в региона с безспорен икономически възход през последните десет години, е в плен на масови протести. На улицата очевидно са хора не със социални искания, а огорчени от политиката на проислямисткия кабинет на Партията на справедливостта и развитието на Реджеп Ердоган.

Както често се случва непоследък поводът за взрива на недоволството е формален- намеренията на властите да изсекат дървета с цел преустройството на стари казарми в търговски център. А всъщност, отбелязват солидарно посветени в делата на Турция политически наблюдатели, става въпрос за натрупано напрежение срещу авторитарния стил на управление, пълзящата ислямизация, ограничаването на своводата на словото с ареста на журналисти, но и други наглед дребни проблеми като забраната на абортите и ограниченията за консумацията на алкохол в „малките” часове на деня. Затова не случайно излезлите на улицата насочват критиките си в най-болезненото място за всеки политик в Анкара, изтъквайки, че под въпрос е поставен светският фундамент на създадената от бащата на републиката Мустафа Кемал Ататюрк държава на 29 октомври 1923 година върху руините на разпадналата се Османска империя.

Както всичко в съвременните политически процеси и тези в Турция през изминалите дни имат и втори план. Без да се тръби твърде гласно, в протестите съществува и елемент на недоволство от елиминирането на влиянието на военните, които по традиция са стожер на светската държава. Самият Ердоган всъщност положи много усилия, за да елиминира силното влияние на „фуражките”. Това се потвърждава от наложения от сегашния премиер регламент, според който ръководителите на Генералния щаб на армията и на родовете войски се издигат на постовете си от гражданската власт, а не от военните. В същата посока е и започналият през 2012 година съдебен процес срещу двама генерали от превратаджийските години на втората половина на миналия век.

Какъв ще бъде резултатът от турските масови протести е трудно да се предскаже на този етап. От сега е ясно обаче, че властта в Анкара понася тежък удар за етикетираната от мнозина политика на безкомпромисност срещу инакомислещите. Острите реакции на органите за сигурност срещу гражданите по улиците през тези дни, довели до десетки ранени и ареста на близо 1000 души, са убедително потвърждение в тази посока. В същото време премиерът не проявява засега склонност към отстъпки и призова за „незабавно” прекратяване на демонстрациите. В свой стил Ердоган дори потвърди категорично, че няма да бъдат ревизирани плановете за застрояването на парка „Гези” в Истанбул, породили недоволството на гражданите. „ Ние, (обръщение, характерно за царските особи - б.р.) властга, която до днес е посадила 3 милиона дървета. Ние, властта, която е създала 160 национални парка. Може ли тази власт да е враг на природата, на дърветата ?”, аргументира турският министър-председател своята теза и не пропусна да атакува социалната мрежа като „...най-голямата заплаха за обществото”.

Сблъсъците и ранените по време на протестите в Турция предизвикаха и реакция сред турските общности и влиятелните институции в света. Основното искане на живеещите извън родината турци е за смяна на кабинета на Ердоган, а от своя страна правителствата на САЩ, Франция и Великобритания призоваха режима в Анкара към сдържаност. В подобен дух е и апелът на европейския върховен представител по въпросите на външната политика Катрин Аштън, която в свое обръщение пледира за прекратяване на насилието.

Дали ще се чуе обаче този вопъл от силните на деня в най-голямата балканска държава? Може би донякъде, защото светът е взаимосвързан и капсулирането в своята среда и система е трудно осъществимо за дълъг период. На своя страна обаче Ердоган има един силен и въздействащ на традиционно мислещите широки маси в своята страна аргумент. А той е, че във времето на неговото управление Турция се превърна от регионален в европейски и световен икономически фактор. Друг е въпросът, че освен към благоденствие, хората се стремят и към лична и обществена сигурност и свобода. А известно е, че тази почти съвършена симбиоза е приоритет за твърде ограничен кръг държави, което също не е съвсем сигурно.

  •  
    и споделяне