Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
3 юни 2013, 20:09

Страсти по лунохода

Страсти по лунохода

Тази година се навършват 20 години, откакто на аукциона „Сотбис” беше продаден съветският апарат „Луноход-2”, който все още е на Луната от 1973 година. През всичките тези 20 години негов притежател е колекционерът на космически артефакти и синът на астронавт от НАСА Ричард Хериът, който в 2008 година полетя към МКС като турист.

В историята на аукционните домове не е имало нещо подобно. Ню йоркските търгове на 11 декември 1993 година били изцяло посветени на космическа тематика. Ето какво било продадено: манекен, летял в космоса за 20 дни преди Юрий Гагарин, с надпис: „Да не се пипа. При откриване, веднага да бъде съобщено в органите на властта”, спортен костюм на космонавта Евгений Леонов, капсула за кацане на кораб „Союз”. Писма, които били в космоса. Специален шах. Три камъчета от лунна почва, доставени от съветската станция „Луна 16”.

Представеният на аукциона артефакт под номер 68А: „Луноход-2” с платформата-майка „Луна-21”. Било уточнено, че връщането на тези два предмета на Земята не е гарантирано, затова се продава само правото на собственост на тях. Това не смутило купувачите: двата предмета били продадени за 68,500 долара. Ричард Хериът окачил в дома си в рамка сертификатът за собственост.

Сега на Луната се намира руски апарат, но правата за собственост преминали към гражданин на САЩ. Трябва ли Русия да се опита да си върне това право? Въпросът може да се постави по-широко без да се ограничава само с лунохода. Трябва ли да ни бъде върната поне част от продадените предмети? Ето как коментира този въпрос директорът на Института за космически изследвания на Руската академия на науките Лев Зельоний:

- От общи съображения бихме искали тези артифакти да бъдат откупени. От друга страна, те спомагат за популяризиране на съветските космически успехи. Например, в Тулуза има музей „Космически град” и там има много предмети, които французите купили в наши фирми. Отначало се удивих: как така, в Русия няма такъв музей, а във Франция има? Но когато видях как действа музея, където хиляди френски ученици пристигат и разглеждат руските артефакти (французите честно показват, какво сме постигнали в областта на космическите изследвания) - то разбрах, че това работи за имиджа на Русия.

Да не забравяме и още едно обстоятелство – колко трудна беше за Русия 1993 година. Току-що се разпадна СССР. Много учени загубиха работата си, на други с месеци не им плащаха заплати. Научно-производственото обединение „Лавочкин”, където се създаваше лунохода, не беше изключение. Ако получените от аукциона средства биха били използвани за подкрепа на учените, то от това също би имало полза. Наистина, има съмнения, че това щеше да бъде направено именно така.

А в същото време Ричард Хериът казва, че той има право и на лунния участък, на който стои „Луноход-2”. Това не противоречи на международното споразумение, според което цялата Луна, или нейни отделни учъстъци не могат да принадлежат на нито една страна. Но това означава, че споразумението не се разпространява на частни лица.

  •  
    и споделяне