Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
3 юни 2013, 10:57

Статистика на обедняването

Статистика на обедняването

Драстично намаляват доходите на българите. През първото тримесечие на годината наетите на работа и пенсонерите са получили с 6.6 процента по-малко пари отколкото през последното тримесечие на миналата година.

България е втора по спад на доходите на домакинствата сред страните-членки на ЕС, извън еврозонта, сочи доклад на Евростат. Националният статистически институт на свой ред също разкрива тревожна картина - заплатите на работещите в областта на културата и спорта например за три месеца са намалели със 17.9 процента, а в сфератаа на образованието и науката - с 10 процента. Статистиката показва,че основен източник на приходи за домакинствата в България е работната заплата, която формира около 55 на сто от общия доход. Вторият по значение източник са пенсиите, които съставляват 26.4 от доходите на българите.

Средната работна заплата през първите три месеца на годината е била 778 лв. В същото време има големи разлики в доходите в отделните области. Така например най-ниските са заплатите в област Видин - средно 506 лв., Монтана – 565 лв и Блгоевград – 541 лв. В тези области средната заплата за последните три месеца е намаляла с 40-50 лв. А според изследване на профсъюзната централа КНСБ за издръжката на един човек в 4-членно домакинство в края на март са били необходими 566 лева. Българите със силна тревога очаквата ескалация на цените на тока и парното отопление от 1 юли, което ще доведе до още по-голямо обедняване за огромната част от населението. Силно безпокоящ е фактът, че с доход на едно лице от домакинството, под определения праг на бедност от 216 лева, живеят 1.6 милиона българи.

Новото правителство е изправено пред дилемата – да увеличи държавния дълг за да повиши доходите, с което да рестартира икономика, или да направи всичко възможно за по-бърз стопански растеж, който да компенсира евентуалното по-късно повишаване на доходите. Засега то показва, че остава чуждо на популизма. Премиерът Пламен Орешарски във всички свои изявления или интервюта повтаря, че не е привърженик на теглене на заеми, за да се увеличат заплати и пенсии. "Това е много временна мярка и може да ни изиграе лоша шега. Заеми струва да се вземат за продуктивни инвестиции и сигурно още тая година ще видим възможностите да привлечем ресурси за Банката за развитие, така че да активизираме нейната дейност”, подчерта премиерът пред БНР. Според финансовият министър Петър Чобанов има порпуски в бюджета, в който е заложен твърде оптимистичен икономически растеж. Разбира се все още не е изяснена цялостната картина – предстоят анализи и оценки на финансовото състояние на страната. Особено сериозен е проблемът със задълженията - България е близо до годишния лимит на дълга си преди още да е дошла средата на годината. Не е за пренебрегване и фактът, че наетите в икономическата сфера са намалели с 25 хиляди през първото тримесечие. В края на март работещите българи са били 2 230 612.

Стреснати от този социален пейзаж депутатите в новия парламент демонстрираха солидарност с обедняващите сънародници. Миналата седмица, по предложение на групата на левицата, парламентаристите гласуваха да замрзят заплатите си на нивото от 2009 г. Според правилника на парламента парите на народните избраници трябва да са равни на 3 средни заплати в обществения сектор през последния месец от текущото тримесечие. Основната депутатска заплата в 41-ия парламент беше 2196 лв. Това всъщност е и нивото от 2009 г., защото през миналия февруари по предложение на ГЕРБ депутатските заплати бяха фиксирани на нивото от началото на кризата. Според някои изчисления основната заплата на народните представители се намалява с около 400 лв. Тоза жест обаче не може да успокои онези, които са вече в прегръдките на бедността, както и онези за които рискът да останат без работа и да изпаднат в бедност продължава да е много висок.

  •  
    и споделяне