Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
30 май 2013, 20:43

Размишлението за смъртта като арт-обект

Размишлението за смъртта като арт-обект

Какво можем да вземем със себе си в последния си път? Именно такъв въпрос си задават организаторите на проекта „Най-важният ми куфар”. Вариантите за такъв специфичен багаж, предложени от хората от различна възраст и социално положение, може да се види на изложбата, която беше открита в московския Манеж.

За да се занимаваш с изкуство днес, съвсем не е задължително да бъде бъдеш художник. А и самото понятие „професионален художник” става все по-размито. Ето и проекта „Най-важният ми куфар” не е бил измислен от художник, а от собственика на погребално бюро в Германия Фриц Рот. Преди няколко години той предложил на различни хора да съберат куфар за своето последно и най-важно пътешествие - натам, откъдето няма връщане. Тези куфери са показани на изложбата, която предизвика голям интерес и горещи дискусии в пресата.

Фотогалерия

Сега този проект беше представен в Москва, в рамките на годината на Германия в Русия. Руските участници са сервитьорка, работник в нефтената промищленост, психотерапевт, журналист, историк по религиите и директор на магазин за цветя.

По думите на куратора на изложбата Волф Иро, за Фриц Рот този проект от една страна е опит да бъде разбран механизма за изтласкване на понятието смърт от общественото съзнание, а от друга - призив за размишляване за живота и смъртта.

Въпреки че концепцията на изложбата, изглежда доста мрачна, самата експозиция не оставя тягостно впечатление.

Любопитен факт: заедно с куфарите са представени своеобразни анкети на авторите-пътешественици, в които те са описали - с различна степен на сериозност - своята багажна концепция. Независимо от това, колко искрени са се получили описанията, всеки експонат се е превърнал в своеобразна изповед. В същото време, подобна изложба е интересна не само за поклониците на съвременното изкуство, но и за практикуващите психолози - с помощта на комплекта, който авторите трябва да вземат на онзи свят, е интересно да се създаде психологически портрет на участниците в проекта.

В изложбените зали има около 100 експоната, половината от които са създадени от германците, а другата половина от жители на Русия. Разглеждайки тези арт-обекти, неволно стигаш до мисълта за това,че смъртта е извъннационално понятие, като често не е възможно да разберем, откъде е авторът на тази или онази творба. И ако някои предполагат, че на онзи свят може да са им нужни любимите книги или сборниците с кръстословици, други искат да вземат ароматите на розите или топлината на свещите. Но има и такива, които смятат, че смъртта не е край, а начало на нов път, дълъг и увлекателен, а затова при събирането на куфара са се ограничили само с бели листи, планирайки по този нов път да напишат книга за съвършено друг живот.

  •  
    и споделяне