Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
29 май 2013, 16:05

Школа за художници на словото

Школа за художници на словото

Литературният институт „Максим Горки” е уникално явление. Това не е само единственият държавен ВУЗ в Русия, където учат литературно майсторство, но и място, където се провеждат многобройни международни конференции, литературни конкурси и салони, срещи с представители на руската словесност. За това удивително учебно заведение на „Гласът на Русия” разказа ректорът на Литературния институт, писателят и литературният критик Борис Тарасов:

- С какво се различава вашия институт от другите ВУЗове за култура и изкуство, къде има подобни факултети?

- Литературният институт е бил създаден като висше учебно заведение, даващо възможност на творчески надарените млади хора да развиват своите литературни способности, да усвояват отечественото и световното културно наследство, да получат всестранно интелектуално развитие и да определят мястото си в съвременния свят.

Тези задачи ще останат актуални и в бъдеще. Към основната работа в различните семинари се добавя университетска хуманитарна подготовка с филологически профил. В курсовете са включени също основи на политологията, икономиката и правото, редакторско и издателско дело. Всичко това дава възможност на випускниците успешно да работят не само в литературна среда, в издателства, списания, в радио и телевизия, но и в администрации (в това число и президентската), в кметства, банки и фирми, където са необходими литературни, филологически, или езикови навици.

- Господин професор, Вие много години заемате поста ректор на Литературния институт. Какво според Вас е неговото бъдеще?

- В епохата на господство на масови видове изкуства, облекчаващи мислителния процес, клиповото сериално съзнание, комерсиализацията на литературата и издигането на преден план на автори на детективни, приключенски, любовни, женски, произведения из областта на фантастиката, става девалвация на духовната основа на живота, на естетичния вкус, на интелектуалните достижения на главните въпроси и смисъла на човешкото битие. В такава ситуация ориентацията към върховете на отечествената и световната култура трябва да бъде съхранена.

- В Русия единствено в Литературния институт има катедра по художествен превод. В какво е нейната особеност?

- Превод от чужди езици се практикува в редица вузове, но именно превод на художествена литература съществува само в Литературния институт. Той изисква особен подход, добро знание не само на теорията и историята на този вид дейност, странознание и т.н., но и тънкостта на руския език, на различните системи на образност в двата езика и много други неща. За това помагат професионалисти от световно равнище, които преподават в Литературния институт, такива като Евгений Солонович (преводач на италианска литуратура, лауреат на много италиански и руско-италиански премии), Виктор Голишев (президент на Гилдията на преводачите), чийто преводи на английска литература станаха класически, за съжаление неотдавна починалият Александър Ревич (висококласен преводач на френска литература, лауреат на Държавна премия). При нас работят прекрасни майстори на своето дело – Валерий Модестов, Владимир Бабков, Наталия Мавлевич, Анна Ямполская, нашата випускница Мария Зоркая.

- Може ли да се каже, че Вие и вашите колеги от катедрата по художествен превод давате голям принос в развитие на междукултурния диалог, диалога на цивилизациите?

- Да, този принос е значителен. Благодарение на преподавателите, преводът на Литературния институт плодотворно развива международните си връзки с университети на Италия, Германия, Великобритания, Ирландия, Франция, организира съвместни конференции, извършва обмяна на студенти и преподаватели, създава програми за техните стажировки. Показателен пример за руско-италианския междукултурен диалог може да служи руско-италианската премия „Дъга”. Както показа опитът, тя стимулира творчеството на млади автори в Русия и Италия, които не се съблазняват от бързи успех във временно популярни тенденции и целенасочено се стремят да усъвършенстват своя превод по много по-трудни пътища. В нашите планове също е набелязано, макар частично, възстановяване на онова преводаческо направление, което е свързано с езици на страните в ОНД и народите на Русия, и което до разпадането на Съветския съюз работеше в пълен мащаб.

Днес Литературният интитут навършва 80 години. Вузът продължава да бъде център на съвременното живо, творческо развитие, а неговите випускници са известни не само в Русия, но и в целия свят.

  •  
    и споделяне