Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
24 май 2013, 13:47

Смърт на Варварин мост.

Фото: EPA

Фото: EPA

Фото: EPA

Страшно съвпадение – в 1941 година хитлеристите бомбардираха столицата на Югославия, Белград, на 6 април – в деня на православния Великден. Предполага се, че са загинали около 4,000 белградчани. На 30 май 1999 година, в дена на Света Троица, германски пилоти от НАТО атакуваха хора на Варварин мост. Загинаха 10 души, 70 бяха ранени.

Няколко години след кошмара на Варварин мост, роднините на загиналите с подкрепата на германския адвокат Урик Дост подадоха иск против Германия, искайки компенсации за жертвите. Но техният иск беше отклонен. Първоначално от областния съд в Бон, след това от поземления съд в Кьолн. Последният отказ беше получен от федералния съд в Карлсруе. В Германия дават следното обяснение: международното право признава войната само като претенция между държавите. Индивидуални искания не се разглеждат от съдилищата и за това престъпление никой не може да бъде наказан. Пилотите изпълнявали заповеди на своите командири от НАТО, от Брюксел. Получава се така, че германските пилоти, убили мирни хора в празничен ден, са чисти пред закона и могат и по-нататък спокойно да живеят. Интересно е, дали те макар и рядко си спомнят датата 30 май 1999 година?

Марина Йованович този ден никога не може да забрави. Тя непрекъснато мисли за най-добрата си приятелка Саня Миленкович. Ето какво написала тя за нея в дневника си:

- Живеехме наблизо и бяхме най-добрите приятелки. С нетъпрение очаквахме пролетта, цъфтенето на първите вишни. Обичахме да слушаме музика и да караме велосипеди, да бягаме боси по зелената трева. Навсякъде ни беше добре – и в Белград, и във Варварина. Родени сме в 1983 година – аз в септември, Саня в ноември. С какво удоволствие Саня се занимаваше с математика, как лесно тя решаваше най-сложни задачи.

Ние със Саня обожавахме да гледаме звездите и да мислим, какво има там, най-горе, в края на небето. Най-искрените емоции са винаги в мен, никога няма да ги забравя. Когато губим най-близките си хора, спомените са единствената възможност още веднъж да се срещнем с тях.

Марина от детство мечтаеше да стане журналистка. Тя е много талантлива девойка, може да пише прекрасни очерци и репортажи. Кошмарът на Варварин мост на 30 май 1999 година пречупи живота й. Само чудото и майсторството на сръбските лекари я спасиха от гибел. След трагедията на моста, Марина Йованович дълго време се лекува и разбра, че професията на лекар за нея сега е много по-важна, отколкото журналистиката. Марина беше приета в Белградския университет на медицинския факултет и го завърши успешно. Сега тя е лекар и винаги бърза да помогне на онези, на които е нужна в трудни минути. Тя обича хората, живота и своята Сърбия. Страната, която през пролетта на 1999 година беше бомбардирана от участниците в операцията, която те нарекоха „Милосърден ангел”. Но този „Милосърден ангел” безжалостно убиваше и правеше инвалиди мирни хора.

  •  
    и споделяне