Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
23 май 2013, 16:12

Пилотите на НАТО ни убиваха окончателно

Пилотите на НАТО ни убиваха окончателно

След приключване на бомбардировките на НАТО срещу Сърбия изминаха 14 години. Днес в Европа и САЩ се стараят да не говорят за операция „Милосърден ангел”. Не обичат европейските и отвъдокеанските политици, когато хората си спомнят за онези, които били убити, или контузени в онези трагични дни на пролетта на 1999 година.

Искам да разкажа на аудиторията на „Гласът на Русия” за красивата девойка Марина Йованович. През май на 1999 година тя била само на 15 години. За Марина научих от белградските си приятели, те ми помогнаха да я открия. Марина ми разказа, как натовските пилоти убивали хора в голям православен празник- Деня на света Троица:

- Когато започнаха бомбардировките, ние не вярвахме, че такова нещо може да стане в края на 20-ти век. По време на ракетните и бомбовите удари срещу Белград ние се криехме в скривалища от бомби. А след това аз реших да замина за малкото градче Варварин, където са родени моите родители и живеяха родителите на майка ми. Авацията на НАТО прелиташе и тук, но не хвърляше бомби. Там беше тихо и спокойно.

Там живееше моята най-добра приятелка Саня Миленкович – най-добрият математик на Югославия. Тя много пъти е побеждавала на математически олимпиади. Пристигнах там на 23 май. Цяла седмица ми се струваше, че съм попаднала в друга страна, където няма нито сирени за въздушна тревога, нито бомбардировки.

30 май беше неделя, голям православен празник - Ден на света Троица. За градчето Варварина това е главният празник, всички в този ден се разхождат по улиците, посещават църквата. И заедно със Саня и една девойка в 10.00 часа сутринта отидохме в църквата, която се намира на противоположния бряг на реката. Връщахме се около 13.00 часа и когато бяхме на средата на моста, над нас прелетя самолет. Ние побягнахме, а пилотите изстреляха ракета. Те виждаха, че на моста има деца, но това не им попречи да натиснат копчето за изстреллване на ракета. Детонацията ме изхвърли във въздуха и почувствах, че наоколо всичко гори, беше страшен ад. Виках от болка, практически кракът би беше откъснат, той се държеше само на остатъците от кожата. След това паднах заедно със срутилия се мост и загубих съзнание. Когато се свестих, мислех, че приятелите ми са живи, че Саня е загубила съзнание. В същото време самолетът изстреля още две ракети. Мостът вече беше разрушен, но пилотите решили да ни убият окончателно. Те убиха приятелката ми Саня Миленкович и с нея още 17 души, които бързали да ни помогнат.

Ако пилотите не бяха извършили второто нападение, всички щяха да останат живи. И до сега не мога да разбера, защо обстрелваха този мост, който практически е малък селски мост. Защо той стана цел за НАТО? Още повече, че това беше неделя, празник, когато се събрали много хора. Ако мостът е бил за тях толкова важен, защо не са го разрушили през нощта?

Тогава веднага ме закараха в болница, където се лекувах почти цяла година. През това време ми направиха няколко операции. И сега се чувствам зле, в стомаха ми така и останаха няколко парчета от ракета. Те не могат да бъдат извадени, защото е опасно за живота ми. Всяка сутрин имам страшни болки, които могат да бъдат намалени единствено с лекарства. Изминаха 14 години, но всеки ден за мен е мъка.

(Продължението следва)

  •  
    и споделяне