Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
28 април 2013, 14:00

Захар Прилепин за Русия и европейските ценности

Захар Прилепин за Русия и европейските ценности

За руската литература и за това, накъде върви тя, за положението на интелигенцията в съвременна Русия и за носталгията си по СССР разказа за „Гласът на Русия” писателят Захар Прилепин, който беше в Германия като участник на литературното мероприятие със значещо заглавие „Накъде препускаш, Рус?”

Как бихте се представили?

- Аз съм Захар Прилепин, на 37 години, написал съм 10 книги. Освен всичко друго, в живота ми е имало редица събития, които така или иначе са свързани с прозата – това е работата ми в ОМОН (Отряд на милицията с особено предназначение) и появата ми в Чечения, това е участието ми в радикалната опозиция, приятелството, познанството и сътрудничеството ми с писателя-революционер Едурд Лимонов, от една страна, и с опозиционера Алексей Навални, от друга. Това, накрая, е личният ми живот, моите четири деца, жена ми.

В Германия бе представен романът Ви „Санка”. Той излезе в Русия преди седем години, беше преведен на няколко езика. Във Франция имаше много голям тираж. Защо чуждестранният читател трябва да го прочете?

- Никой на никого за нищо не е длъжен, но, когато казват за руската литература, че „вие, руснаците, пишете за някакви ваши си проблеми, това на никого не е интересно, трябва да пишете за световни проблеми” – всичко това са глупости. Защото цялата днешна, истинска и най-забележителна литература пише за частни проблеми. „Анна Каренина” са частни проблеми, „Престъпление и наказание” са частни проблеми. Затова мисля, че нашите частни проблеми, нашият опит да решим вечните въпроси – аз и Бог, човекът и политиката, майката и бащата, бащата и детето – за всички са общи, за всички са важни.

А в какво се изразява виждането Ви за света?

- Това, което на Запад се нарича либерализъм или радикализъм, това, което се възприема като някакви ключови качества на руския народ, тези всички неща при мен са представени по малко по-различен начин. Това е представата на човек от друга среда, с друг език, с друг опит и с други политически възгледи. Щом като нашият свят е свят на демокрацията, свободата и толерантността, аз се надявам, че демократично и толерантно ще се възприема и моята гледна точка. Русия се тресе, защото ни бе предложен такъв спектър от ценности, в известна степен наистина европейски, но често псевдоевропейски или вулгарно разбрани европейски ценности. Русия, струва ми се, се люлее от краен консерватизъм до крайна степен на свобода. Стигнахме вече до такава степен на свобода, че започнахме да изглеждаме отвратително и глупаво. Чувството за дълг, чест и достойнство, чувството за съпричастност към миналото и бъдещето в Русия започнаха да се разпадат.

СССР е мястото, където съм се родил. Това беше страна, която определи посоката на цялото столетие. И в този смисъл съм бил съпричастен към една страна, за която всички знаеха. Това ми дава някои основания не само да съм тъжен за съдбата на народа си, но и да се гордея с него. Но заедно с това не желая да бъда адвокат на Съветския съюз. Аз живея друг живот в друга страна и носталгията ми не е тази като на електората на Комунистическата партия на Руската Федерация (КПРФ).

Баща ми беше учител по история, майка ми – медик. Ние получихме един апартамент, след това втори, трети. В Русия, за да живееш нормално и да изхранваш децата си, трябва да вършиш някакви трикове. А защо? Ние сме нормални хора, страната ни притежава 42 процента от световните богатства. Защо не можем някак така рационално да ги използваме, че да живеем нормално?

Що се отнася до съветската интелигенция, то тя бе наказана заради страстта си, с която искаше да построи либерализма в Русия, и първата загина в тази битка. А през 90-те години изчезна и най-рационалната основа за тази интелигенция. Лекарите, учителите и всички прочее професии станаха маргинални. В Русия интелигенцията се заменя вече по-скоро от две нови класи – креативна класа и остатъци от съветската интелигенция, съхранила се на периферията. А изобщо, в днешното си състояние Русия не е много добро място за живеене и трябва нещо с това да се прави. Русия – това е природа в чиста форма. Тя е съвършено непредсказуема, но в руската литература като цяло се създава доста мрачно бъдеще. И все пак опитът да разберем какво ни очаква занапред е много важен за новата генерация писатели.

  •  
    и споделяне