Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
25 април 2013, 14:11

БЖРК: завръщане на ядрените влакове

БЖРК: завръщане на ядрените влакове

Русия пристъпи към създаването на бойни железопътни ракетни комплекси (БЖРК), чийто аналог беше на въоръжение на въоръжените сили на СССР и Русия от 1987 до 2005 година. БЖРК бяха снети от въоръжение по условията на руско-американския Договор за СНО-2 от 1993 година.

Най-първите съветски междуконтинентални ракети Р-7 се изстрелваха от открит старт. Недостатъците на този способ бяха очевидни - ракетата може да бъде изведена от строй от всякакъв отломък, или просто от вълна от взривила се наблизо обикновена бомба.

Следващото поколение ракети вече се разполагаха в шахти, от които ракетите се издигаха нагоре преди изстрелване и стартираха от повърхността. И най-накрая, от средата на 60-те години, ракетите, носещи бойно дежурство, бяха защитени от многометров железобетон и десетки сантиметри броня. В шахтите ракетите можеха да издържат ядрен взрив в непосредствена близост от позицията.

Въпреки това, растящата точност както на ядрените, така и на обикновените боеприпаси накара специалистите отново да издигнат ракетите на повърхността- сега вече с използване на техните мобилни установки за изстрелване. През 70-те години в СССР започна разполагане на подвижни земни ракетни комплекси (РЗРК), а в следващото десетилетие - и на бойни железопътни ракетни комплекси (БЖРК). Предимството на ПЗРК е в способността към разполагане практически на всякаква местност. Предимството на железопътните комплекси стана голямата мобилност - за едно денонощие „ядреният влак” може да се отдалечи на 1,500 километра от базата.

При това, двата вида комплекси са твърде сложни за откриване. Влекачите на ПЗРК, разбира се, е трудно да бъдат сбъркани с нещо друго, но огромната площ на районите на съсредоточаване в съчетание с характерните за Русия условия на времето (значителна част от територията непрекъснато е покрита от облаци) и ограниченото зрително поле на разузнавателните спътници, даваха всички шансове за избягване от наблюдение.

„Ядрени влакове” построени на основата на стандартни вагони, също можеха трудно да бъдат открити в мрежата от възлови станции и отклоненията на железопътни линии за маневри, независимо че бяха „привързани” към железниците.

По Договора за СНО-2 от 1993 година, Русия трябваше да ликвидира БЖРК. В 2002 година в отговор на излизането на САЩ от Договора за ПРО от 1972 година, Русия от своя страна излезе от Договора за СНО-2, но вече беше нереално да бъде прекратен процеса на ликвидиране. Освен това, ситуацията се усложняваше от украинския произход на ракетите РТ-23УТТХ (SS-24 Scalpel). В резултат към 2005 година БЖРК бяха свалени от въоръжение.

За възможността за завръщане към БЖРК заговориха в края на 2000-те години, след появата на ракетите РС-24 „Ярс”. 45-тонните „Ярс” ги правят по предпочитани кандидати за железопътно базиране в сравнение с стотонния „Скалпел”. Съвременен ядрен влак, способен да превозва 3-4 ракети, би могъл да стане надежден елемент на руския ядрен щит и добро средство за противодействие срещу ПРО - ефективността на системите за ПРО рязко пада в условията на борба с ракетите с мобилно базиране, и практически е невъзможно да се предугади предварително точката на старта.

  •  
    и споделяне