Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
24 април 2013, 19:04

Брюксел се обърка в рецептите за оздравяване на икономиката

Брюксел се обърка в рецептите за оздравяване на икономиката

Ръководителят на Еврокомисията повече не вярва в мерките за строга икономия. Жозе Мануел Барозу заяви, че политиката на съкращение на държавните разходи, провеждана през последните няколко години, е неефективна и „изчерпала лимита на подкрепа в обществото”.

Заедно с това, още преди месец Барозу призова Европейския съвет да продлжи финансовата консолидация в страните с големи държавни дългове, въпреки значителните съкращения на показателите на брутния вътрешен продукт (БВП). Експерти смятят, че промяната на икономическата стратегия е принудителна мярка, в противен случай Старият свят е заплашен от политически промени.

Бяха необходими няколко години и почти 20 срещи на високо равнище, за да могат европейските власти да признаят очевидното – с едно съкращение на държавните разходи, европейската икономика няма да възстанови своя ръст. Ръководителят на Еврокомисията Барозу заяви, че такива мерки намират все по-малко подкрепа. Наистина, след това гръмко заявление, „подобна политика достигна своята граница” и последва забележка, че сама по дебе си практиката на съкращение на държавните разходи е вярна. Според Барозу, тя само се нуждае от по-деликатен подход. Последните изказвания на държавен чиновник от такова равнище за пореден път доказват, че дори в разгара на кризата, политиката в Европа доминира над икономическата целесъобразност, отбелязва икономистът Дария Желанова:

- Решението беше прието поради факта, че сега в еврозоната балът се ръководи от Германия. Призивът за бюджетна дисциплина е продиктуван по-скоро не от здрав смисъл, а от волята на политиците, които тогава приемаха решението. Първоначално пътят беше неправилно избран. Преди всичко, изходът от кризата е в стимулиране на производството и вътрешното търсене. А това, което сега правят европейските чиновници, е обратното – те убиват всички възможности за ръста на БВП, в отделни страни наблюдаваме дори падане и социално напрежение, което расте благодарение на безумния ръст на безработицата.

Секвестърът на държавните разходи последователно се препоръчваше като панацея от кризата. Той беше призован да стабилизира ситуацията в европейската икономика- обединена, но не единна, както показа практиката. На някакъв етап това решение беше правилно, смятат икономисти. Но тактическите мерки не трябваше да се превръщат в стратегия, отбелязва финансистът Роман Андреев:

- Когато в Брюксел преминаваха към политика на бюджетни съкращения, те трябваше да намерят изкупителна жертва – южноевропейска страна, за да покажат до какво могат да доведат неконтролираните бюджетни разходи. Но въпреки това, тези мерки само задълбочиха проблема, доведоха до политически и икономически дисбаланс. Да, безусловно, някои страни трябва да бъдат наказани, където пенсиите възлизаха на 100 процента от равнището на заплатите, но в същото време не се правеха никакви опити, икономическата политика на еврозоната да бъде по-балансирана, освен да се накарат тези страни да харчат по-малко. От икономическа гледна точка това е въобще безсмислено.

Експерти обръщат внимание на факта, че още преди един месец ръководитеят на Еврокомисията настояваше на продължение на курса на „затягане на болтовете”. На 11 март в писмо до Европейския съвет Барозу отбеляза, че страните с голям държавен дълг трябва да продължат финансовата консолидация, въпреки дори прогнозите за намаление на БВП. Нещо повече, главният еврокомисар призова още повече да се затегнат коланите. Тогава нобеловият лауреат, икономистът Пол Кругман отново рязко критикува политиката на Брюксел, заявявайки, че там просто са забравили думата „ръст”. В началото на април за това, че „правилният курс” ще бъде продължен, беше заявено на срещата с ръководителя на министерството на финансите на САЩ Джек Лю. Тогава към Барозу се присъедини и ръководителят на Европейския съвет. Нещо повече, Херман Ван Ромпей подчерта, че стратегията няма да се променя, въпреки ръста на безработицата. Сега ръководителят на Еврокомисията се изказа с предпазливо, но все пак с критика. Трудно е да се разбере, дали това е политически капан, за да бъде намалено равнището на общественото недоволство, или в Брюксел действително са осъзнали необходимостта от промени. Но това, че дори драконовското съкращение на бюджета в много страни не доведе да намаление на проблемите, нагледно показват последните статистически данни. Миналата година колективният държавен дълг на 17 страни от еврозоната надхвърли 90% от БВП. Испания и Гърция, където две години съкращаваха заплатите и пенсиите на държавните служители, и където се проведоха най-масовите протестни акции, дефицитът на бюджета остана както и преди на равнището от 10%. И само в Германия по резултатите от миналата година е фиксиран профицит – 0,2% от БВП.

  •  
    и споделяне