Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
20 април 2013, 13:21

Край на преговорите в Брюксел - Сърбия и Косово постигнаха договореност

Край на преговорите в Брюксел - Сърбия и Косово постигнаха договореност

В политическта практика има моменти, които неизменно остават в историята. Такъв бе 19 април за Сърбия и Косово. В европейската столица Брюксел премиерите Ивица Дачич и Хашим Тачи парафираха текста на споразумение от 15 точки. Окончателен отговор двете страни ще дадат след почивните дни, вероятно в понеделник.

До дълго очакваното начално съгласие се стигна след десет кръга мъчителни преговори с посредничеството на европейския външен министър Катрин Аштън. Но явно добрите услуги на Брюксел не бяха винаги достатъчни, защото около масата на разговорите витаеха светлини и сенки, тържествуваха прагматизма и егоизма, неизменно властваше националното, но и трескаво се търсеше изход към рационалния изход. В крайна сметка с цената на взаимни отстъпки и грижа за бъдещето на хората от многострадалната косовска земя политиците се съгласиха на вариант, откриващ път към по-добро съществуване на отделните етноси и постепенно елиминиране на потенциално опасното огнище на напрежение.

Документът, който доскоро тънеше в мъгла и даваше повод за различни интерпретации, макар и необявен, като цяло вече е известен. Благодарение на своята твърдост и последователност в преговорния процес Сърбия успя да отклони неблагоприятните за нея елементи от 9-та и 14-та точка на споразумението и по този начин, по думите на премиера Дачич и неговия първи заместник Вучич, да получи максимално възможното в този момент.

Тоест, Белград склони албанската страна в бъдещата Общност на сръбските общини да има сръбски полицейски началник, местен окръжен съд със свои подразделения в отделните общини макар и като част от общата косовска съдебна система, широки пълномощия в образованието, здравеопазването, културата и редица други области от жизнено важно значение за събрите от Косово. При това новата Общност или (по настояване на албанската страна именувана и като „Асоциация”- б.р.) се предвижда да има свой бюджет и структури, включително и своеобразно правитество. По настояване на Белград бе ревизирано положението за непрепятстване на присъединяването на Косово към международни организации, включително и в ООН, тъй като по този начин се правят асоциации за фактическо признаване на държавността на Косово от Сърбия. Ето защо в случая бе избран „по-мекия” и неконфликтен вариант, предвиждащ двете страни взаимно да не блокират пътя си към евроинтеграция.

И нещо извън договора, но съотносимо по важност и значение с цялото му съдържание. Косовските съби, пък и факторите в Белград, бяха категорично против присъствието на косовските въоръжени сили в сръбския север. Ето защо преговарящите поискаха гаранции на най- високо равнище от НАТО, които получиха от генералния секретар на Алианса Расмусен в присъствието на Катрин Аштън. Друг е въпросът, че писмен документ по този въпрос няма, а косовските сили за сигурност, според договорката, могат да навлизат в северната част единствено при ситуации на природни бедствия и то при съгласието на местните власти, т.е. на Общността на сръбските общини.

След парафирането на споразумението, явно изморени и пренапрегнати, участниците в преговорния маратон бяха в известна степен въздържани и лишени от крайна еуфория от постигнатото. Вярно е, че сърбите заявиха ясно, че това е максимално възможното в момента. Но Дачич и Вучич дадоха да се разбере също, че парафирането не е подписване, а крайното решение трябва да вземе властта в Белград. Вероятно с това се обясняват думите на премиера за необходимостта от сръбско единство по въпроса. Или по-точно: „... или всички ще приемем, или всички заедно евентуално ще откажем”, посочи той с видима надежда за благоприятен краен резултат.

Дали с адресат „за вътрешна употреба” или поради вътрешно убеждение косовският премиер определи споразумението като „историческо, което ще излекува раните”. Дачич пък директно атакува и друго изявление на Тачи, че догоровеността в Брюксел гарантира суверинитета и териториалнта цялост на Косово. „Това са лъжи, с които си служат косовските албанци с цел да покажат на своята общественост, че имат някаква победа в тези преговори”, отсече сръбският премиер.

Напълно закономерно парафирането на споразумението предизвиква удовлетворение в непосредствено ангажираната с процеса от страна на ЕС Катрин Аштън. Тя благодари на двамата премиери за решителността и смелостта и в дипломатичен стил изрази увереност, че със завършването на диалога се открива възможност пред двете страни за „отклоняване от миналото” и приближаването им към Европейския съюз.

Тази реакция е очаквана и не предизвиква съмнение в искрените намерения на баронесата да съдейства от висотата на своята позиция в процеса за регулиране на сръбско-косовските взаимоотношения. Що се отнася до миналото обаче, на балканските географски ширини, колкото и обременяващо да е то, неизбежно се помни. В Белград и Прищина съвсем не е заличен споменът от огнения ад през 99-та, живите страдат за погасените човешки животи в хода на безумния етнически конфликт, почернени майки все още търсят като призраци безследно изчезналите си синове, а вероятно не са плод на въображението и съмненията за отровената при бомбардировките земя с обеднен уран.

Всичко това е реалност от близкото минало с реални проекции и в днешния ден. Затова в европейската столица упълномощените представители на сърбите и албанците прецизираха внимателно всеки текст, всяка точка от споразумението. И направиха възможното с ориентация към бъдещето на своите народи, но и с тягостни спомени за миналото, оттласкването от което е наистина достойно за уважение. До звука на тържествените фанфари обаче остава парафите под споразумението да се превърнат автоматично в подписи след одобрителното „да” от Белград и Прищина. А това неизбежно ще зависи от възприемането на предложения вариант и от косовските сърби, но и от умението на елитите в Сърбия и Косово да убедят обществеността в значението на документа за благоприятно развитие и напредък на своите народи в бъдеще.

  •  
    и споделяне