Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
13 април 2013, 12:15

Смоленски бесове

Смоленски бесове

Мероприятията, посветени на третата годишнина от смоленската катастрофа, протекоха в атмосфера на ожесточена враждебност.

Това бе поредната, планирана партийна среща на „Право и Справедливост” (ПиС), но тя премина с повече омраза, отколкото ежемесечните манифестации, към всички, които не споделят теорията за „убийството” на полския президент и хората, които го съпровождаха.

Демонстрациите пред канцеларията на премиера и посолството на Русия ми напомниха събранията на революционерите в „Бесове” от Достоевски, където се говори за необходимостта от „сплашването” на народа, „за да започнат едните да изяждат другите”.

От смоленската катастрофа създадоха своеобразна религия, а от развалините й израсна „смоленски костел” с множество последователи. Освен това се създава общност между жертвите от авиокатастрофата и полските офицери, разстреляни от НКВД в Катин. Това е голяма политическа кампания, в която се включват някои йерархи на Католическата църква, обикновени свещеници и десни медии. Конкретно, правителството не защитава правотата си, влизайки в ролята на жертва на агресивната пропаганда на ПиС.

В резултат три години след катастрофата половината от анкетираните просто не знае, че е съществувала държавна комисия и че най-добрите авиоспециалисти изключиха възможността за покушение, признавайки за причина на катастрофата човешкия фактор. За последователите на „смоленската религия” това обяснение е неприемливо: те го отхвърлят като „лъжа”, „ангажирана” и построена върху „фалшиви” доказателства. Ден след ден в това ги убеждава изтъкнатият привърженик на теорията на заговора Антони Мачеревич (Antoni Macierewicz).

В тези измислици се променят само начините на покушение. Отначало се говореше за изкуствена мъгла и доубиване на ранените, за някаква бомба под натиск, после ставаше дума за две експлозии, а накрая Антони Мачеревич заяви, че станали множество „точкови” взривове.

За съжаление, за това има вина информационната политика на властите, която компрометира компетентността на военните прокурори, а също така недопустимата грешка по време на опознаването на телата в Русия. Своята роля изигра Междудържавният авиационен комитет, очевидно защитаващ тезата, която не се нуждае от защита, а именно, че руската страна няма никаква вина. От друга страна, диспечерите на летището в Смоленск само „препоръчвали да не се приземяват”, макар че в такива условия в онзи фатален ден на летище „Северни” те са били длъжни категорично да откажат кацане. Трябва ясно да кажем, че руснаците са били подложени на същия натиск, на който са били подложени и пилотите на полския самолет. Ако диспечерите бяха забранили приземяването, тогава скандалът и обвиненията в преднамерени действия все едно щяха да прозвучат, но вече не с такъв отзвук и емоционална сила.

Отделен въпрос са отломките на самолета. Вероятно, руснаците не си дават сметка какви чувства по този повод изпълват поляците. Макар да споделям мнението, че това вече е само желязо, пък дори и символ, то е символ само на безпомощност и бардак, но вече за това ние трябва да спорим. Това не е работа на руснаците, затова те трябва, колкото се може по-бързо, да предадат отломките на самолета.

Още повече, че каквото и да говорим днес за очевидните пропуски на руснаците, за пренебрегването на процедурите, за нежеланието им да се съобразят с нас и за отсъствието им да разберат емоциите ни, това не са аргументи, определящи причините за катастрофата. Причините за катастрофата трябва да се търсят във Варшава. Това пътуване изобщо не е трябвало да се състои: в графика с мероприятията, посветени на годишнината от катинската трагедия, него тенденциозно са го вмъкнали, изключително за предизборни и пропагандни цели.

Разчитайки да го преизберат, Лех Качински не е могъл да допусне, че паметта на загиналите офицери ще почита премиерът Туск, а той „първият патриот”, няма да е там. За да изпълнят каприза му, са били пренебрегнати всички организационни правила на подобни пътувания, в това число без внимание остава и неблагоприятната метеорологична информация. Екипажът е бил окомплектован набързо и не е имал достатъчно умения за управляване на самолет от такъв тип, заради което е допуснал груби грешки по време на полета и се е намирал под натиска на хора, които не са имали право да влизат в кабината на пилота. В тези условия екипажът се захванал да изпълнява неизпълнима задача.

Братът на главния пътник и обкръжението му не взимат под внимание всичко това. Те твърдят своето: президентът Качински, най-добрият от всички полски президенти, е загинал в резултат на престъпно покушение, извършено от руснаците – вечните врагове на полската свобода и независимост. Това било отмъщението на руснаците, че Качински „задържал руските танкове, насочили се към Тбилиси ”. От този идиотизъм от баналния политик и слаб президент се създава мит за герой, който жертва живота си, за да „защити националните ценности”.

Правителството едва сега свиква група, която трябва публично да полемизира с всяка глупост, която ПиС издава по темата за катастрофата. Страхувам се, че е твърде късно. Качински съзнателно буди демоните, доколкото жадува да се върне на власт, макар и върху трупове. Това е политика, а не съчувствие към жертвите, страдание от загубата на брат или стремеж към истината. Той няма нужда от обективна истина, той има своя. Той жадува за мъст.

  •  
    и споделяне