Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
10 април 2013, 16:12

Преследванията на коптите на Египет като първи акт на религиозна война

Преследванията на коптите на Египет като първи акт на религиозна война

В околностите на Кайро станаха кръвопролитни сблъсъци между мюсюлмани и християни-копти, в резултат от които загинаха петима души. Според експерти, може да става дума за първи акт на мащабна религиозна война.

В същност, тези сблъсъци бяха погроми, които се прекратиха. Но атмосферата в страната, преживяла последиците на „арабската пролет” е толкова нажежена, че е достатъчно искра за да започне да гори всичко наоколо. А нажежената атмосфера от своя страна беше създадена в резултат от непримиримата позиция на движението „Братя мюсюлмани”.

Впрочем, преследванията на египетските копти започнаха много преди началото на „арабската пролет”, още по времената на Садат. През 90-те години те престанаха да се възприемат като нещо невиждано. Затова да се говори за тясна връзка на погромите с „арабската пролет” не е съвсем точно. Ето какво сподели старшият научен сътрудник от Центъра за арабски изследвания на Института по ориенталистика на Руската академия на науките Борис Долгов:

- Не смятам, че вълната на насилие против християните е била програмирана от „арабската пролет”. Това не е така. Напомням, че „арабската пролет” започна под лозунгите на борба с диктаторските корупционни режими, за истинско демократично държавно устройство. В началото на „арабската пролет” нямаше никакви религиозни лозунги. А ислямските сили се присъединиха по-късно. Онези сили, които провокираха тези сблъсъци, това все пак са радикалните ислямистки течения. Те не се ръководят от властите, представени от умерените ислямисти. Онова, което става в Близкия изток, не може да се нарече религиозна война.

Официалните египетски власти категорично отричат своята религиозна тенденциозност. Може би те действително не искат ескалация на междуконфесионалното напрежение. Но логиката на историята ги подтиква именно към този път. Впрочем, експертът от Руския институт за стратегически изследвания Аждар Куртов смята, че за сега нямо особен повод за паника:

- Мисля, че арабските революционери не се борят против християнството, това е страничен ефект. Той е свързан с това, че в Египет „Братя мюсюлмани” не могат да изпълнят онези обещания, които биха им позволили да се окажат на върха на политическия Олимп. Обещанията, преди всичко са в социално-икономически план. Когато неспособността да подкрепят думите с дела става очевидна на широките маси, тогава започва търсенето на вътрешен враг. А за тази роля много добре подхождат хората, които имат други религиозни възгледи. Това добре обяснява причината за събитията, които се наблюдават сега в Египет.

С други думи, събитията, които сега се стават в Египет в по-голяма степен се определят от политиката, отколкото от религията. Но прави са и онези, които говорят, че всяка политика на определен етап се обръща в свещен символ. Още повече, ако в нейната основа е залегнала агресията. „Братя мюсюлмани” воюват за власт. Тази война рано, или късно, трябва да бъде обявена за свещенна. В противен случай, те няма да се задържат на политическия връх.

Нещо подобно става практически във всички страни, по които премина „арабската пролет”. И в този смисъл, да, може да се допусне най-малкото, че един от задвижващите механизми на всички тези събития стана религията. Ето какво заяви Аждар Куртов:

По-точно казано, събитията в Египет, Либия, Тунис, Сирия, Кувейт и Йемен много силно се различават помежду си. И в редица случаи има признаци, че ние имаме работа с конфликт, много напомнящ на религиозните войни. Но това не се отнася за Египет, Тунис и Либия, в по-голяма степен засяга събитията в Сирия. Там действително сблъсъците имат ясно изразен подтекст, когато от една страна, сунитите се опитват да свалят политиците, принадлежащи към алавитите, близки към шиитското крило на исляма. Това се проявява и в консолидацията на силите на опозицията, и в снабдяването на тази опозиция с пари и оръжие от страна на сунитските консервативни режими в Персийския залив. Но все пак не трябва всичко да се обобщава. Като цяло, в Близкия изток не може да става дума за религиозни войни.

Може би проблемът още се състои и в това, че терминът „религиозна война”, съвременното обществено мнение на Запада го отнася към анахронизмите. В наше време е прието да се смята, че във войната няма място за религиозния фактор. Но така мисли само едната страна. Другата, без особено стеснение говори за джихад като естествена реакция на новите „кръстоносци”, опълчили се против „децата на пророка”. Изглежда, че отхвърлянето на коптите в Египет е резултат от продълажаващия много векове конфликт на двата мирогледа на парадигмите, който по време на обща нестабилност изплува на повърхността.

  •  
    и споделяне