Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
8 април 2013, 17:02

Хронична липса на алтернатива

Хронична липса на алтернатива

Двудневната предизборна мисия на Парламентарнта асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) приключи с констатацията, че демокрацията в България е в криза – факт добре известен от доста години на онези, които обитават коридорите на политическата нравственост в Двореца на Европа в Страсбург.

Височайшите наблюдатели начело с швейцареца Андреас Грос, стигнаха и до заключението, че социалната среда, в която ще се проведат предстоящите избори е “изключително утежнена и че институциите не отговарят на справедливите искания и очаквания на гражданите”. В делегацията бяха включени Мариета дьо Пурбе-Лундин от Швеция, Николай Вилумсен от Дания и италианецът Лука Волонте, представляващи целия политически спектър на европейскатаа институция, призвана да защитава човешките права.

Изводите и препоръките на пратениците от Страсбург, направени след кратката им визита в София, не носят новина. От началото на своето членство в Съвета на Европа, България винаги е била на прицел заради това, че се отнася .лошо със своите граждани, не ги съди справедливо и нарушава свободите им. Наблюдавана е системно и много внимателно за начина по който в нея работят четирите власти. Думата “мониторинг” през последните двайсет години влезе стабилно в българския политически речников фонд. Но това не доведе до желаните същностни помени. Бившият премиер дори беше научил още една дума - “congratulations”, с която според неговия превод на български, западните му колеги изразявали възхитата си от успешния път по който върви ръководената от него България. „Чуя ли Конгретюлейшънс, Борисов, спирам да слушам”, обичаше да казва бившият, а защо не и бъдещ премиер (ако съдим по резултатите на демоскопичните изследвания напоследък). Негов е и словестният бисер: „Колкото повече ми поставят ултиматуми, толкова повече се втърдявам”, както и препоръката му нашите сънародници “да садят картофи”, вмето да се оплакват от съдбата си...

Нищо ново и след поредните добре известни ни констатации за безнадеждната среда в която живеят българите, за липсата на доверие между хората и партиите и между хората и институциите. Това твърдят отдавна и българските социолози. Въпросът е какво ще последва и защо предстоящите предсрочни избори не се очакват с надежди от мнозинството българи, нито с вяра да решат политическите, да не говорим за стопанските и социалните проблеми? Месец преди изборите България продължава да бъде в абсурдна патова ситуация и липса на алтернатива. Опозиционните доскоро партии и коалиции като БСП и ДСБ не привличат нови избиратели. Всички социологически проучвания показват, че ГЕРБ има най-широка подкрепа и е консолидиран, а двукратно по-многобройните му политически опоненти, са раздробени (Партията на Борисов води, според социолозите, с 4 до 7 процента пред БСП). Продължилите два месеца протести, както се вижда от данните, които публикуват тези дни демоскопските агенции, не са разколебали симпатизантите на ГЕРБ. “Въпреки регистрираното недоволство от политическото статукво и масово заявените симпатии към исканията на протестиращите, натрупаната обществена енергия не намери приемлива за мнозинството форма на политическо представителство, твърдят специалистите от Националния институт за изследване на общественото мнение (НЦИОМ)”. Доколкото исканията на протестиращите са предимно икономически, всяко следващо правителство, което не се съобрази с тях, може да очаква нови протести. Едва тогава натрупаното обществено недоволство може и да се сдобие със собствено политическо представителство. Ако съдим обаче от досегашния опит това е също под въпрос. Почти всички коалиции, създадени след оставката на правителството на ГЕРБ, си избраха партии носители и имена, които навяват асоциации с протестите: “Българска пролет”, Гражданска листа “Модерна България”, “Орлов мост” и т. н. Очевидно изборът на такива имена цели да мобилизира протестен вот, чийто общ потенциал, според последните проучвания, възлиза на около 15 процента от избирателите. Но експертите гледат скептично на очакванията те да могат да генерират по-широка подкрепа и с това да променят политическия ландшафт след изборите.

Тази картина и изводите от нея се допълват от атмосферата при която премина Национална конференция на ГЕРБ в софийската зала “Армеец” с участието на 15-хиляди членове на партията. На нея бе демонстирана воля не само за реанимация на провалилата се в управлението партия, но и заявка за втори мандат. Тя получи и силна подкрепа от пратеници - този път от Брюксел, от сестринските на ГЕРБ десни партии в Европа. “Всички надежди са свързани с Бойко Борисов и ГЕРБ”- каза при откриването на конференцията Сузане Лутер, международен секретар на баварския Християнсоциален съюз. “Стабилността в България днес минава през нов мандат за ГЕРБ” - заяви пред делегатите председатеят на Групата на ЕНП в Европейския парламент Джоузеф Дол. "Вярваме в България. В Европа вярваме в ГЕРБ" – изтъкна в речта си генералният секретар на ЕНП Антонио Лопез. Остава месец до деня, в който българските гласоподаватели ще покажат дали наистина липсата на политическа алтернатива вече е станала хронична.

  •  
    и споделяне