Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
31 март 2013, 09:37

Защо хората толкова се страхуват от заплахи от космоса?

Защо хората толкова се страхуват от заплахи от космоса?

Защо хората се страхуват от астероиди, разсичащи Вселената във вечно самотно странствуване? Какво ги плаши? Скрита заплаха, срещу която за сега не можем да се противопоставим, или мисли за скоротечността на своя живот?

Психоложката Ирина Лукянова помогна на „Гласът на Русия” да си изясним причините за масовата истерика около метеоритите и астероидите. Например, защо толкова шум се вдигна около Чебаркулския метеорит, паднал на 15 февруари 2013 година в района на Челябинск:

- Това стана, когато никой не очакваше. Нямаше никакво уведомяване, защото за сега радарите не могат да фиксират приближаването на толкова малък по космическите мерки обект. Именно моментът на уведомяване толкова силно шокира хората. И въпреки, че падането на метеорита не предизвика силни разрушения, то имаше дълбоки последици: оказа се, че ние сме безсилни пред заплахи отвън. И именно това безсилие толкова много плаши хората.

През декември 2012 година жителите на Земята, много от които с ужас, очакваха идването на Нибуру, митичната планета-Х, която според пророчеството на маите, трябвало да сложи край на всичко живо. Вселенска катастрофа не се случи.

Според психоложката, и заплахата за края на света, и страхът от природни катаклизми, и пришълците от космоса отпращат човечеството към нашите дълбочинни подсъзнателни фобии.

При това в света е реално тревожно: Северна Корея и Иран с ядрените си програми, финансовата криза в Кипър, ситуацията в Сирия... През последните години светът все повече прилича на голяма кървяща язва.

Общото напрежение расте. Хората губят работа, финансово благополучие, вяра в спокойен живот. Според Ирина Лукянова:

- В такива моменти страшните приказки за края на света, където всеки ще получи според заслугите, ни изглежда особено привлекателно. Та нали свят, в който няма справедливост, понякога ни се иска да бъде разрушен и на неговото пепелище да бъде построен нов и съвершенен свят. Това е дълбоко инфантилен подход. От собствената си безпомощност ние искаме да разрушим и да бъдем „разрушени”, наказани.

Това е като в детството: ако си се държал лошо, ти си знаел, че ще получиш наказание от родителите. В дадения случай „опасният космос” изпълнява ролята на родител, който наказва. И ние се страхуваме от наказание, и знаем, че то е неизбежно. Оттук произтичат и древните пророчества за Апокалипсис, построени на същата психология на „непослушното” дете във вид на грешно човечество и „строгия”, но справедлив” родител в облика на Бога или природните сили”.

Човечеството изпитва страх от онова, на което не може да повлияе. Плаши неизвестността и собствената безпомощност. Но най-много плаши смъртта. Единственият начин да се избавим от страховете – това е да разберем, че всичко в света има край, а всеки ще живее толкова, колкото му е отредено.

Безсмислено е да следим всеки прелиташ покрая Земята астероид. Вниманието все едно няма да промени траекторията на неговия полет. А траекторията на своя живот ние напълно можем да насочим към по-добрата страна, е убедена психоложката Лукянова. Необходимо е само да се концентрираме не върху страховете, а върху ежедневно ставащите с нас прекрасни дребни неща, от които се състои Животът.

  •  
    и споделяне