Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
17 март 2013, 14:13

Папа Франциск ще върне на църквата нейната патриархалност

Папа Франциск ще върне на църквата нейната патриархалност

За първи път в историята на Римокатолическата църква папа стана езуит. Съществува мнение, че Ватиканът направил тази стъпка с надеждата, че опитът на Ордена ще помогне да бъде възстановен подкопания му авторитет.

„Дружеството на Исус, или Орденът на езуитите, бил основан в 1534 година, когато реформацията и селските войни потресли католическата църква. Тя, както и днес, стремително губела своя авторитет. Дружеството решително отхвърляло църковните канони и осмивало скъпоструващия култ. Тогава много хора смятали, че дните на католическата църква са преброени.

Ясно е, че, че църквата не е могла да не чувства заплахите. Папа Павел ІІІ, основавайки новия орден, обявил, че негова цел е завръщане на заблудилите се маси в църквата. За основни принципи на построяването на ордена били обявени суровата дисциплина, безпрекословното подчинение на по-младшите по отношение на по-старшите по звание, абсолютен авторитет на ръководителя - пожизнено избиран генерал, непосредствено подчинен на папа римски. Системата на морал, разработена от езуитите от самите тях се наричала „приспособителна”, тъй като предоставяла широка възможност в зависимост от обстоятелствата произволно да се тълкуват религиозно-нравствените изисквания. Това спомагало за създаването на извънредно гъвкава и здрава организация, бързо разпространяваща своята дейност в други страни.

Независимо от това, че съвременните езуити не се отличават много с философията си на фона на другите католически ордени, част от критиците смятат, че те не докрай са отхвърлили морала, чиято квинтесенция станало изречението „целта оправдава средствата”. Ако се разсъждава по-нататък в този дух, то днес Ватиканът отново призова езуитите да дадат на Римокатолическата църква още един шанс, най-малкото в Европа.

Впрочем, не всички експерти са съгласни с това. Ето какво сподели православният свещеник Владислав Петрушко:

- Сега сред езуитите няма единство по отношение на политическите възгледи, те са много разнообразни. А латиноамериканските езуити се отличават в ордена с това, че са насочени към социална дейност. Отчасти това се трансформирало в т.н. теология на освобождението - това е опит да се съчетаят марксизма и католическата идея. Но самият папа Франциск се придържа към достатъчно консервативни убеждения. И затова мисля, че избирането на езуит едва ли говори за нещо определено.

Независимо от това, Франциск винаги се стараел да защитава единството на езуитското движение. Във времената на военната диктатура през 1976-1983 години в Аржентина, Берголио подчертавал аполитичността на църквата, и критиците смятат, че това е негова вина. Те наричаха позицията на бъдещия папа „сътрудничество с хунтата”, тъй като той не се изказал открито против режима, жертви на който станали хиляди аржентинци.

Заедно с това е известно, че Франциск е готов за безкомпромисна борба по важни за църквата въпроси. Така например, в продължение на много години той многократно и твърде остро се противопоставял на правителството, понякога заставайки в явна опозиция против президентския дворец. В 2010 година той решително се изказал против приемането на закона за еднополовите бракове - първото подобно нещо в Латинска Америка, а също против „идентичност на пола”, която позволявала на трансвестите и бисексуалните представители сами да избират пол.

Въпреки това, Хорхе Марио Берголио, станал папа Франциск, е изключително скромен човек. Немногословен, той винаги е готов да се притече на помощ, далеч е от всякаква помпозност и самохвалство, строг е към себе си - така характеризират Берголио онези, които по дълг на църковната служба, или в светския живот, са били близо до него.

  •  
    и споделяне