Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
15 март 2013, 11:52

Франциск, като символ на промените

Франциск, като символ на промените

На конклава в Сикстинската капела на Ватикана за нов Папа Римски е избран 76-годишният кардинал, архиепископ на Буенос Айрес Хорхе Марио Берголио.

Фактът, че новият църковен глава не е от Европа, според експерти, е едва ли не последен шанс на Ватикана, който не намира разбиране в секуларна Европа.

За първи път в историята на римокатолическата църква понтификът взема папско име Франциск. Паралелът със свети Франциск Асизки, основател на ордена „сиви братя”, е много важен за проясняване на същността на ставащото. Францисканците проповядваха абсолютна бедност (за което, между другото, не веднъж са обвинявани в ерес, защото в тяхното поведение бяха виждали неприличен намек на алчността на курията). Затова пък тяхната проповед намираше разбиране сред народа, живял в беднотия и виждал разкошния живот на говорещите за търпение епископи.

Франциск бе апостол на нищетата и неговите идеи не стават за съвременните европейци, които отдавна и трайно се изкачиха на върха на потребителското общество. Днес е безсмислено да им се проповядва идеята за самоограничаване. Следователно, има смисъл църквата да се обърне към някоя друга аудитория. Ето какво смята главният редактор на списание „Русия в глобалната политика” Фьодор Лукянов:

- От политическа гледна точка най-интересното нещо е появата на новия Папа от Новия свят. Имаше много разговори, че е време да се излиза от традиционния континент, защото основното количество енориаши не са в Европа и фокусът на световната политика се измества в други континенти. Укрепването на авторитета на римокатолическата църква (а това е световна институция) изискваше привличане на Латинска Америка, където католиците са най-много.

Сега в Европа католическата църква явно губи позиции, и това кара Ватикана да търси нови хоризонти. Може би Южна Америка ще е последният шанс. Там вярата все още живее в човешките души, още не се е превърнала в покрит с мъх културен рефрен, в нещо като дан на учтивостта на предците.

На папския престол е избран човек, който се отличава с изключителна лична скромност и повишено внимание към съдбите на обикновените хора, особено бедняците. При това, въпреки широкото разпространение в Латинска Америка на „теологията на освобождението”, Франциск се придържа към традиционните, ако не и консервативни възгледи. А католичеството днес се нуждае именно от това. Това е надеждата, която може да позволи на църквата да запази своя авторитет, без да се отказва при това от морално-етичната си основа. Редица експерти окачествяват избирането на Берголио като „революционно” решение на Ватикана, което ще окаже силно влияние върху обществения и политически живот в историческа перспектива.

  •  
    и споделяне