Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
7 март 2013, 19:04

Бъдещето на латиноамериканския социализъм е под въпрос

Бъдещето на латиноамериканския социализъм е под въпрос

След смъртта на президента на Венецуела Уго Чавес експерти започват да говорят за залез на боливарианския тип социализъм. Загубата на общопризнатия лидер на „левия завой” може да деморализира неговите съмишленици и мащабният експеримент в Латинска Америка постепенно да се сведе до нулата.

Експертът от руския Институт на страните от Латинска Америка Борис Мартинов предполага, че приносът на Уго Чавес в „левия завой” на континента е трудно да се надцени:

- Този „ляв завой” започва именно през 1998 година с идването на власт на Уго Чавес. Към „левия завой” започнаха да се присъединяват и други страни. По време тези процеси съвпаднаха с разочарованието на латиноамериканците от онези неолиберални рецепти, които те изобилно получаваха в началото на 90-те години. Следването на тези рецепти доведе до провал в икономиката, до социално напрежение. На този фон възникването на алтернатива на неолибералните схеми изглеждаше напълно естествено.

За отбелязване е, че социализмът на Уго Чавес не копираше съветския образец. Той се смяташе за ученик и последовател на кубинския лидер Фидел Кастро и се възхищаваше от многогодишния му революционен подвиг. Той често цитираше думите на Кастро: „Чавес, не въздавай втора Куба, направи първа Венецуела”.

Борис Мартинов продължава:

- В понятието „социализъм” се влага най-различно съдържание. Социализмът в Швеция, във Венецуела, на Куба – това са абсолютно различни неща. Социализмът, изграждан от Уго Чавес, беше до голяма степен емпиричен. Нямаше никаква предварително зададена теория (като марксистката), към която да се нагажда реалния живот. Уго Чавес вървеше от живота към теорията, като се стараеше да я създава, изхождайки от венецуелската реалност. Този социализъм имаше един по-здрав характер.

Експертите смятат, че със смъртта на Уго Чавес ерата на разцвета на социализма в Латинска Америка, най-скоро, ще завърши. Въпросът е само в сроковете. Проблемът е и там, че засега не се вижда някой политик, който би могъл да вдигне и удържи знамето на революцията, паднало от ръцете на Уго Чавес.

Междувременно, съществува едно устойчиво мнение, че по-нататъшното развитие на събитията в Латинска Америка частично зависят от Хавана. А тя поддържа официалния приемник на Уго Чавес, вицепрезидента Николас Мадуро. Но този политик има къде по–малко възможности да влияе върху развитието на събитията, в сравнение с починалия президент, казва Борис Мартинов:

- Уго Чавес, разбира се, остави след себе си едно мощно наследство. Но не остави наследник – човек, който би бил близък до него по степен на харизматичност, по енергия, по вярност на идеалите, които е избрал. Такъв човек засега не се вижда. Може би той се намиа в сянката на гиганта, какъвто беше Уго Чавес, но засега не се вижда.

Единственото, което е абсолютно точно ясно – след Уго Чавес Латинска Америка вече няма да бъде такава, каквато беше по негово време.

  •  
    и споделяне