Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
5 март 2013, 17:34

Европейското дежа вю

Фото: EPA

Фото: EPA

Фото: EPA

На 5 март 1933 година на парламентарните избори в Германия нацистката партия събра 45% гласове. Това беше старт, който по-късно позволи на Адолф Хитлер сериозно да промени хода на световната история.

Днес разпределянето на политическите сили в европейските парламенти напомня ситуацията отпреди 80 години. На президентските и парламентарните избори в страните на Европейския съюз десните партии показват високи резултати. Лидерът на Националния фронт на Франция Марин Льо Пен в първия кръг на президентските избори спечели 18% гласове. Във Великобритания Партията на независимостта на местните избори събра средно 14%. Гърците на предсрочните парламентарни избори отдадоха 7% гласове за ултрадясната партия „Златна зора”.

Някои експерти сравняват политическото положение в европейските страни, както и в бившите републики на СССР, с „Веймарската република”. Засега десните партии нямат мнозинство в европейските парламенти, но могат да формират коалиции и собствени парламентарни групи. Всичко това (както и преди 80 години) става на фона на икономическа криза.

Днес в такива страни, като Франция, Финландия, Австрия, Гърция, десните и ултрадесните партии правят колосален скок. Подкрепят ги от 10 до 15% население, в зависимост от страната. Повечето от тези избиратели са младежи и най-активната част от населението, казва политологът Дмитрий Абзалов:

- До голяма степен това е резултат от "двойните стандарти" в отношението към нацизма. По тази причина, например, в Украйна и Прибалтика сериозно се разшириха възможностите минаване на една такава партия в парламента, което беше сложно да си го представим преди някъде 5 или 10 години.

Икономическата криза позволи на националистическите партии да получат сериозна подкрепа на населението. Тя е и причина за провала на идеята за „мултикултурализъм”. Взаимно влияние на култури и традиции не стана, и на сцената излезе противоборството.

На вълната на станалите популярни десни идеи започна нещо като замъгляване на понятието „нацизъм”, смята политологът Владимир Зорин:

- Светът е пред прага на нови геополитически промени. Това се отнася и към събитията в Северна Африка, и към арабския свят. На много места е неспокойно и тревожно. Има опити за използване на национализма и нацизма за решаване на днешни задачи. Това пък може да спомогне за по-нататъшно дестабилизиране на положението в много страни.

  •  
    и споделяне