Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
4 март 2013, 17:57

Програмите за помощ за развиващите се страни са неефективни

Програмите за помощ за развиващите се страни са неефективни

На Запад все по-силно се чуват гласовете на скептиците, оспорващи традиционната политика за помощ за развиващите страни. Експертите смятат, че е дошло време да бъдат променени правилата на играта.

Повод за поредните спорове станаха най-новите данни на Световната банка - миналата година трудовите емигранти са превели в родината си над 500 милиарда долара. Смята се, че предоставянето на работа е значително по-ефективен начин един човек (или целия народ) да бъде изваден от нищетата, отколкото той да бъде хранен за своя сметка, насаждайки му и укрепвайки философията на социална издръжка. И тъй като трудовата дейност на емигрантите в чужбина вече отдавна е станала един от основните източници на приток на средства за националните икономики на бедните страни, експертите поставят под съмнение целесъобразността на международната финансова помощ.

Още повече, че голяма част от западната финансова помощ остава в банковите сметки на националния елит, управляващ най-бедните или развиващите се страни. А този елит харчи парите за собствените си нужди - вместо лекарства - за оръжие, вместо за пътища - за разкошни приеми. Икономическото развитие практически не зависи от размера на оказваната финансова помощ, разказва анализаторът Елена Чернолецкая:

- Помощта, която развитите страни оказват на развиващите се, по принцип не отива пряко за населението. Много често това са някакви икономически проекти или проекти за здравеопазването. Има взаимодействие с отделени страни, всяка от която заема своя ниша. Ако това е суровинна държава, то там ще се разработва суровината, докато страната не излезе на друго ниво. Ако в страната има предимно евтина работна ръка, то там или постепенно ще се повиши стандарта на живот, или страната така и ще остане доставчик на емигранти.

Правейки финансови инжекции на страните от третия свят, Западът очакваше намаляване на потоците от емигранти. Но последните изследвания (а и просто наблюдаването на живота) показват, че този механизъм не работи. Обратното, източниците на финансови потоци служат на потенциалните икономически имигранти като един вид фар, показващ и каква посока да бягат.

Експертната общност в тази ситуация се затруднява с конкретните препоръки. Няма голям смисъл да се помага, но и да не се помага също не може (поне от морални съображения).

Съвсем очевидно е, че традиционният модел за оказване на помощ на развиващите се страни се е изчерпал и трябва да бъде основно преразгледан. Днес това е малко вероятно, но в бъдеще би могло да се помисли за формирането на някаква алтернатива. Но такава система може да бъде създадена само на базата на по-справедлив световен ред, отколкото този, който съществува сега.

  •  
    и споделяне