Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
28 февруари 2013, 16:40

Светоносещата живопис на Александър Маранов

Възможно ли е с помощта на обикновени маслени бои да се нарисува светлина? Как да бъдат отразени на платното лъчите на невидимата космическа енергия, мислите, чувствата? Художникът Александър Маранов вижда магията на нашия свят и дарява неговата красота на околните.

Алексъндър Маранов е роден в Ташкент. Детското увлечение от рисуване прераснало в професия – той получил класическо образование в Ташкентското художествено училище и Ташкентския театрално-художествен институт, където въприел традициите на академичния реализъм.

„През всичките тези години работех много, разказва Маранов. Освен задължителните етюди и ескизи, се занимавах със самообразование, вниквах в тънкостите на художествената техника на майсторите на съвременността и миналите векове, опитвах се да открия загадката на цветовете, експериментирах.

Фотогалерия

Творбите на Маранов възхищавали учители и колеги, които продължавали да се поразяват от живописното майсторство на художника и изтънчената реалистичност на произведенията му. Но в началото на 90-те години в живота на художника станал истински преврат: той се преместил в Москва, където след дълги размисли за смисъла на живота и за истинското призвание на художника разбрал, каква трябва да бъде неговата живопис.

„Разбрах, че не е възможно да се работи както преди, казва Маранов, в рамките на академичната живопис моето развитие завърши. Веднъж лежах и гледах обикновена електрическа крушка. В един момент в светлината на тази лампичка видях удивително светене и разбрах,какво именно трябва да рисувам”.

Този момент станал преломен в съзнанието на художника. Заедно с разбирането на това, че се появил нов въпрос, как да нарисува видяното, как може да се изобрази светлината? Та нали в крайна сметка това е чиста абстракция.

По-нататък последвало търсене на формите, което позволило да се направи красотата на светлината понятна за зрителите.

„Разбрах, че всичко, което ни заобикаля – дърветата, водата, облаците, се състои от тези светещи линии, разказва Маранов. Често ние виждаме предметите не такива, каквито са в действителност. И облаците на пръв поглед бели и пухкави, се състоят именно от светещи линии и пунктири и ако те си възприемат по такъв начин, то те стават не просто красиви, но и много по-близки до човешката душа”.

Така се появила първата нова творба на Маранов, която той нарекъл „Сияние” – удивителен танц, в ритъма на който човешките фигури се превръщат в светещи линии, или самите лъчи на светлината се преплитат в някакъв ритъм, превръщат се в пулсиращи орнаменти и просто омайват зрителите.

Посетителите на изложбите на Маранов попадат под невъобразимото очарование на неговите произведения. Книгата за отзиви на художника е пълна с възторжени рецензии и мнозинството от зрителите са на едно мнение: неговите картини не могат да се опишат, или по накакъв начин да се обяснят, защото художникът успява да вникне отвъд обикновения живот и в живописта да материализира енергетичната мисъл.

  •  
    и споделяне