Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
8 февруари 2013, 08:00

Николич и Яхяга остават на противоположни позиции за държавния статут на Косово

Николич и Яхяга остават на противоположни позиции за държавния статут на Косово

След четири предварителни срещи на премиерите на Сърбия и Косово Ивица Дачич и Хашим Тачи най-после за първи път един срещу друг вчера застанаха и президентите на Сърбия и Косово Томислав Николич и Атифете Яхяга.

С посредничеството на върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността на ЕС Катрин Аштън в белгийската столица двамата лидери разговаряха при закрити врати около 50 минути. В присъствието на съветници те се изучаваха внимателно, разменяха реплки с протоколна вежливост, но останаха на диаметрално противоположни позиции по отношение на статута на Косово.

Направилата шеметна кариера до президентския пост Яхяга упорито повтаряше, че Косово е независима държава и може да води диалог именно като суверенен международен субект, докато Николич с характерната си общодостъпна лексика категорично опровергаваше тезата за косовска държавна самостоятелност. Според бившия радикал, след това лидер на Сръбската прогресивна партия, а сега и държавен глава на Сърбия, ако Яхяга продължава да твърди, че Косово е независима държава, то диалогът няма да се придвижва към постигането на решения. „За съжаление госпожа Яхяга с учебникарски приказки за правата на човека настоява за сътрудничество между две незавасими държави... Срещата е полезна като упознаване, но проблемът е, че нямаме общи теми, по които може да се разговаря и търси решение” посочи Николич пред журналисти.

На пръв поглед перспективите с безспорно трудния диалог между Белград и Прищина не са бляскави. Това съзират и международните политически наблюдатели, ангажирани с анализа на една от най-деликатните и конфликтни теми на Балканите и Европа. Дали обаче е точно така ? Посветените в детайлите и нюансите на косовския въпрос констатират сериозно разместване на пластовете с изразен елемент към търсене на компромис и намиране на път до взаимноприемливо решение. Как по друг начин бихме могли да определим например резолюцията на сръбкия парламент, в която практически се формулира искане за широка автономия на населената предимно със сърби северна част на Косово.В замяна, но неприезната като такава публично от самия Николич, се отчита „специфичността на територията Косово и Метохия и съществуването там на независим съд, президент, правителство и парламент”. По думите му предлаганото от Сърбия в този момент и при конкретните обстоятелства решение дава възможност на Косово и Метохия да се развива почти като независима държава.

Внимателният прочит на сръбската парламентарна резолюция насочва определено към констатацията, че Белград започва да се ориентира към варианта за спасяване поне на частта от Косово, населена със сърби, т.е. прилага се формулата „по-добре нещо, отколкото нищо”. Впрочем това не е съвсем нова идея. Още по времето на бившия сръбски президент Борис Тадич в публичното пространство бе пуснат слух за негово изказване с подобен смисъл, за да се тестира реакцията на обществеността. По-късно бе направено опровержение с цел амортизиране на евенвтуални негативни реакции и загуба на твърдолинеен електорат. С една дума - нищо ново под слънцето. Факт е обаче, че противно на очакванията на скептиците именно доминираното от Сръбската прогресивна партия правителство събра кураж да се изправи пред истината и пледира за широка автономия на косовския Север в замяна на признаването на реални атрибути на властта в Прищина.

Съвсем друг е въпросът, че в официалната лексика на Белград трудно ще влезе формулировка за Косово като независима държава, а от своя страна Прищина ще продължава да се определя като такава на цялата си територия, разчитайки традиционно на приятели отвъд Атлантика и верни сателити на САЩ в Европа. Но важното в случая е, че има шанс блокадата в сръбско-косовските отношения да бъде преодоляна и далеч несъвършеното ново статукво да се превърне във възможност за намаляване на напрежението и откриването на по-добри перспективи за тази част на Балканите. В тази връзка нека припомним, че и Дейтънският мир за Босна и Херцеговина далеч не е перфектен документ? Напротив, споразумението създаде трудно разбираема дори за специалистите държавна организация, при това твърде близка до организирания хаос. Но от друга страна жестоката и провокирана не без външна намеса кървава братоубийствена драма бе прекратена и открита перспектива за по-добър и най-важното- мирен живот.

И още за компромиса. Както е известно неотдавна германски парламентаристи направиха изявления за „индиректно”признаване на Косово от Сърбия. Тоест, пледира се да се запази достоинството на Белград, а от друга страна да се поласкаят еуфоричните усилия към изграждането на държавност от Прищина. В конкретния случай, естествено, се сещам за цитираните по-горе думи на Николич за „предоставянето на възможност на Косово да се развива „почти като независима държава”. И се питам: не е ли това някаква форма на индиректно признаване, която би се приложила при даването на фактическа широка автономия за сърбите в косовския Север? Убеден съм, че за чистокръвния сърбин Николич споменаването на Германия, още повече във връзка с Косово, не е най-приятното изживяване. Ето защо в типичен стил той отсече: „Надаваме слух за посланията от Германия, но не се ръководим от техните желания”. „Томо”, както е известен сред народа Николич, не отрече обаче, че именно Германия може да бъде главна пречка за започването на преговори на Сърбия за членство в Европейския съюз.

В контекста на „опознавателната” среща на Николич и Яхяга в Брюксел и предимно на усилията на Белград да внесе нов елемнт в отношенията с Прищина, не може да се пропусне името на премиера на Сърбия и лидер на социалистическата партия Ивица Дачич. Този много добре подготвен политик очевидно е генератор на новите процеси в Сърбия и прави опит за пробив в затлачената с годините косовска проблематика. Именно Дачич ще се срещне с косовския премиер Хашим Тачи на 20 февруари в търсене на допирни точки по спорните въпроси. Явно доверието от него не е свалено след опитите за скадални разкрития на активизиращата се опозиция за срещи на Дачич през 2008 година с Родолюб Радулович- приближен на наркобоса Дарко Шарич. Подкрепата си за шефа на коалиционния кабинет вече потвърди президентът Николич, а първият подпредседател на сръбското правителство Александър Вучич отправи многозначителен въпрос към бившия президент Борис Тадич- защо докато е бил на власт не е арестувал намиращия се в неизвестност сега Радулович?

Срещата в Брюксел на президентите на Сърбия и Косово явно няма да се впише като политически пробив в сложната регионална драма. Но не може да се отрече и фактът, че началото на диалог на най-високо равнище между Белград и Прищина е изцяло положително явление и генерира по-голям оптимизъм за благоприятно развитие на проблема в перспектива. Дано го разберат и двете страни на масата на преговорите!

  •  
    и споделяне