Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
17 януари 2013, 13:15

Гладен живот

Гладен живот

Блокадата на Ленинград продължила почти 900 дни. През това време според различни данни загинали от 300 хиляди до 1,5 милиона души: от бомбардировки, артилерийски обстрели, студ, глад и умора. В  тези цифри не са включени загиналите войници, които защитавали града.

Онези, които преживяли блокада, казват, че никакви цифри и думи не могат да опишат живота на обсадения град.

Блокираният Ленинград: 1941.09.04 - 1944.01.27

Блокадата на Ленинград започнала на 8 септември 1941 година. Тогава върху града били хвърлени първите бомби. Скоро въздушните тревоги станали норма. Тревога обявявали с помощта на специални ръчни устройства в домовете, а също по радиото. Всеки трети оцелял ленинградец може да каже, че се е спасил по чудо от бомбите и снарядите, смята художникът Игор Суворов. Когато започнала блокадата, той бил на 9 години:

- Беше пролет, помолиха ме да помогна да почистим двора. Започнах да разбивам леда и след като се уморих погледнах нагоре. Нещо ми се мерна пред очите, след това на 20 сантиметра от мен падна снаряд. Той падна в прозореца на първия етаж и се разнесе страшен взрив, но мен ме спаси стената.

Много скоро ленинградци свикнали с грохота на снарядите. Много жители на града престанали да се спускат в скривалищата и мазетата. Някои се страхували да не бъдат погребани от взрив под земята, а други просто нямали сили за това.

Най-страшна станала зимата на 1941-1942 години: изтощените хора падали мъртви по улиците, градските власти не успявали да приберат хиляди тела. През нощите по тъмния град бягали плъхове които ядели мъртвите и нападали живите. Някои хора се спирали на улицата за да си починат и съберат сили, но губели съзнание и замръзвали до смърт.

През онази зима работниците получавали само по 250 грама хляб в денонощие, служещите, старците и децата още по-малко – по 125 грама. Според разкази на оцелели, гладът измествал и заменял практически всички мисли. Децата, които от недояждане нямали сили да ходят, по няколко месеца не ставали от креватите – те рисували храна: хляб, открити консервни кутии, пресни плодове. За храна използвали всичко, каквато попаднело под ръка, разказва Всеволод Петров-Маслаков. От първите дни на блокадата, той, 11-годишно момче, останал сам в празния апартамент:

- Прозорците бяха затворени с дъски и не можеше да се разбере дали е ден, или нощ. Печката е в стаята, а до прозореца се проточили няколко метра тръби. Те се запушваха, стаята се изпълваше с дим и аз седях с противогаз. Обличах всички дрехи и така оцелявах. Някога имахме кон, отдавна го изядохме, а кожата остана. Отначало трябваше да се опуши, а след това да се свари. След това режех по парченца и ядях. Имаше и две копита, които също варях.

Спасение за града и всички негови жители станал пробивът на блокадата през януари 1943 година. Съветските войски можаха да освободили малка ивица земя покрай южния бряг на Ладожкото езеро, по която в най-кратки срокове били построени шосе и железница. А през февруари 1943 година хората в Ленинград започнали да получават минимум по 400 грама хляб, в града били доставени лекарства.

  •  
    и споделяне