Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
17 януари 2013, 14:05

Спестяванията - картина на дълбоко разслоение

Фактът, че българите имат спестявания в банките надхвърлящи 34.5 милиарда лева, показва че народът ни живее добре, въпреки глобалната икономическа криза, казва самодоволно премиерът Бойко Борисов.

Вторият извод от този факт, който демагогски правят премиерът, и неговият финансов министър Симеон Дянков е, че страната ни е за пример на финансова дисциплина и стабилност, по които може да се сравнява с Германия, че другите страни от Евросъюза трябва да се учат от България и че в държавите от Южна Европа – Гърция, Италия, Испания и Португалия, както и в северната ни съседка – Румъния, се живее по-зле. При всяка публична или медийна изява и двамата неизменно изтъкват постигнатия нисък бюджетен дефицит, който за 2012 г. е около 400 милиона лева и че прогнозите са той да остане непроменен и така да запази доверието на инвеститорите към България. Демагогия лъха от всяко от тези твърдения.

Задълбочен анализ на цифрите за спестовността на българите разкрива коренно различна картина, която няма нищо общо с бленувания от премиера и неговия вице прелестен социален пейзаж. Първо – близо 60 процента от българите нямат никакви спестявания. Второ – общият брой на депозитите е около 12.2 милиона. Така е, защото има спестители, които притежават по няколко депозита, а участват и не малко чужденци – предимно гърци. Това са хора със средни и високи доходи. Близо 5 хиляди са депозитите на физически лица от по над 200 хиляди лева, показва справка на Profit.bg. И не на последно място фактът, че 9.2 милиона депозита или 75 процента от всички спестовни влогове са под 1000 лева. Нищожна сума, която е събирана с цената на лишения и представлява реален израз на несигурност и страх за утрешния ден. 2.2 милиона пенсионери със средна пенсия от 270 лева едва ли могат да скътат нещо повече за очакваните от тях “черни дни”.

Експертният анализ на феномена “спестявания в България” показва големите контрасти в доходите, които допълват картината на дълбоко разслоение в обществото. В пространен анализ в електронния вестник argumenti-bg.com професор Иван Ангелов разкрива нагледно пропастта, която дели най-богатите от бедните. По негови данни 97,8 процента от депозитните сметки в ниските спестовни групи притежават 50 процента от спестяванията. Останалите 50 процента принадлежат на 2,2% от депозитите във високите групи.

Икономическата стагнация, която е на границата на рецесия, води до фалит на десетки хиляди дребни и средни фирми. Закъсалите търсят сигурно убещите за парите си и ги внасят в банките. Интересен е фактът, чe през последната година предпочитани са дългосрочните депозити и причината е не само в по-добрите лихви. Това е сигнал за продължаващо отлагане на потреблението.

Богатото малцинство, чиито банкови сметки са средно 53 пъти по-големи от сметките на онези, които минават за хора средна ръка, също не смее да рискува с някаква инвестиция – кризата е безпощадна. Възможностите за бягство от нея са силно ограничени. Единствения спасителен бряг са многобройните търговски банки, въпреки инфлацията, която изяжда лихвите. На всичко отгоре нов удар върху дребните спестители нанесе правителството с промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, който бе приет на 30 ноември миналата година. Въз основа на него с окончателен данък от 1 януари т. г. се облага брутната сума на придобитите от местни физически лица доходи от лихви по депозитни сметки.

Данъкът от 10 процента върху лихвите по депозитите на физическите лица ще намали спестяванията и много от тях ще изтеглят своите пари, за да не плащат данъци, – се казва в изявление на Българската търговско-промишлена палата. Защото поляризацията в доходите подхранва поляризация в потреблението, в достъпа до здравни услуги, до образование, до наука, до почивка, до интернет и други най-нови направления на съвременния живот. С други думи, води до материално и духовно обедняване – нерадостна перспектива за голямото мнозинство притежатели на скромни депозити в българските банки.

  •  
    и споделяне