Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
20 октомври 2012, 18:56

Смяната на властта в Грузия

Смяната на властта в Грузия

Победата на коалицията „Грузинската мечта” на Бидзина Иванишвили на парламентарните избори в Грузия постави Русия пред сложната задача за изработване на нов политически курс по отношение на Грузия.

Импулсивният Михаил Саакашвили, който направи страната си, едва ли не най-големия противник на Москва в региона, ще бъде заменен от умен и внимателен политик. Въпреки че, някои експерти го наричат проруски, той е преди всичко прогрузински. Затова Русия трябва да съчетае гъвкавост и твърдост във взаимодействието с новото грузинско правителство, поставяйки акцент върху собствените си национални интереси.

По време на предизборната кампания Иванишвили не веднъж заявява, че може да оправи отношенията с Русия, които достигнаха критична точна след събитията от 2008 година. Наистина, изявленията на този политик след победата на изборите на пръв поглед внушава оптимизъм: съдейки по всичко, Грузия няма да бойкотира зимната Олимпида в Сочи и е готова да започне диалог с Русия по широк спектър въпроси.

Заедно с тоя, още не е ясно как курс все пак ще поеме Иванишвили на международната сцена. Изявленията му, направени публично, доказват, че Тбилиси не е склонен да промени външнополитическия си курс, който Грузия води още от времето на Шевернадзе, а след това и при Саакашвили. А именно - тя залага на съюз със САЩ и ЕС, както и скорошна интеграция в ЕС и НАТО.

ЕС вече сериозно се включи в „борбата за Грузия” и е готов, въпреки финансовата криза, да отдели на новото правителство 670 милиона евро. НАТО, който изпитва сериозни проблеми в Афганистан и в определена степен зависи от помощта от страна на Москва, също не иска да „изпусне” Грузия. Генералният секретар на тази организация Андрес Фог Расмусен нарече процеса на влизането и в НАТО „необратим”.

През 90-те години, и особено в началото на новия век, американските и европейските медии настойчиво налагаха тезата, че Тбилиси е жертва на „имперските амбиции” на Москва. Това помогна за създаването на определен образ на грузинската държава в очите на обществено мнение на САЩ и страните от ЕС и оправдаваше желанието „да бъде защитена” Грузия от руско нападение.

Реалността обаче, както показаха събитията от войната през август, доказва противополжното. Именно Тбилиси е агресор, който нападна Южна Осетия и разположените на нейната територия руски миротворци. Затова, посторявайки фактически от нулата диалога с Грузия, Москва трябва да настоява за признаването на грузинската страна за инициатор и виновник за драматичните събития от преди четири години и подкрепя независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Тези въпроси носят принципен характер. Но по всички останали въпроси може и трябва да води диалог, който, може би, в бъдеще може да доведе до положителен резултат.

  •  
    и споделяне