Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
5 юли 2012, 16:02

Прагматичното мълчание на Израел в сирийската криза

Прагматичното мълчание на Израел в сирийската криза

Всичко случващо се в Сирия засяга непосредствено Израел. Засега политическото ръководство и военното командване на Израел прояват сдържаност в сирийската криза.

В същото време иранските медии твърдят, че Израел снабдява с оръжие сирийската опозиция и обучава бойците и на границата с Турция.

Стълкновения между въоръжената сирийска опозиция и правителствените войски стават в Дамаск и много други сирийски градове. В същото време в Париж се подготвя поредната конференция на „приятелите на Сирия”, в която Русия отказа да участва. Едновременно с това нараства потокът от чужденци, преди всичко към Йордания. На този фон все по-силно звучат гласовете, призоваващи президента Башар Асад и неговото обкръжение да напуснат. Самият Асад също не изключва възможността да пдоаде оставка.

Това искат да постигнат амбициозните съседи на Сирия, които искат да станат регионални лидери, лидерите на големите сили и организациите за спазване на човешките права. Но ансамбълът явно не е пълен: сирийският въпрос постепенно става демонстративен. А междудругото, той е много лесен за разшифроване.

Израел няма причини за приятелски чувства към президента Асад - на страната не веднъж се е налагало да кръстоса оръжие със сирийците. Заедно с това израелското правителство не прави нищо, което би могло да се изтълкува като подкрепа на противниците на сегашния сирийски ръководител. Израел не проявява никаква военна активност на границата, неговите представители не правят изявления за нуждата от напускането на Асад, не излизат с искания за демократични промени в Сирия и не се стремят към „незабавно прекратяване на насилието” по отношение на опозицията. Тази позиция може да бъде разбрана много лесно, като само трябва да се погледне обстановката в Сирия през погледа на Израел.

Да, Асад е противник, но е много по-добре да имаш враг с предвидим светски режим, далечен от идеологията на „чистия ислям”. Победа за ислямистите ще означава анархия от сомалийски тип в условията на многорелигиозната Сирия или появата на картата на поредната ислямска теократическа държава, непосредствено граничеща с Израел. В тези условия, когато в новия Египет вече се чуват изявления за преразглеждане на споразуменията от Кемп-Дейвид, Израел със сигурност не иска сам да си създаде противник и на североизток.

Но Израел не може да подкрепи и Асад. Всяко публично изявление в полза на сирийския лидер може да се смята за присъда за Асад, за такава информация неговите противници могат само да мечтаят: какво по-хубаво има от това да се борят срещу „наемник и помощник” на Израел?

Затова днес в Израел предпочитат да мълчат. И докато мълчат да подготвят тила си. Ако режимът на Асад падне, то най-логичното действие на Израел ще бъде създаването на буферна зона със смесено алавитско-христианско-друзско население, което с подкрепата на Израел ще може да се отбранява от новосъздадената ислямска република.

  •  
    и споделяне