Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Михаил Аристов
24 юни 2012, 17:05

Фаталната грешка на Наполеон

Фаталната грешка на Наполеон

Преди 200 години, на 24 юни 1812 година, 600-хилядната армия на Наполеон нахлула на територията на Руската империя. Започнала война, която по-късно френският император признал като своя фатална грешка. В Русия тази война предизвикала невиждан патриотичен подем и била наречена Отечествена. След като решил да нахлуе, завоевателят на Европа не предполагал, че след 6 месеца ожесточени боеве армията му ще бъде напълно разгромена.

За френския император Русия била камъкът на преткновението по пътя към световно господство. Няколко години преди приемането на съдбоносното решение той се опитал да я привлече да участва в здрав съюз. Дори два пъти неуспешно се опитал да се ожени за сестри на руския цар Александър I. Формална причина за агресията станал фактически отказът на Русия от континентана европейска икономическа блокада на Англия, в която тя трябвало да участва според Тилзитския договор. Наполеон включил в този поход най-добрите се сили. Ядрото на неговата армия били кадрови френски войски. Това били бойни части, спечелили победи при Маренго, Аустерлиц, Иена и Ауещедт – войници от старата гвардия начело с най-добрите военоначалници на Франция – маршалите Неем, Мюрат, Даву и други. Но в редиците на армията на Наполеон имало и немалко войници от 16-те завоювани по-рано от него европейски страни. По численост руската армия била един и половина пъти по-малобройна. Освен това основните й части били разхвърлени на значителни разстояния, отбелязва главният специалист от отдела за научна информация на Музея-панорама „Бородинската битка” Алексей Монахов:

- „Това било главното и до голяма степен онова обстоятелство, което накарало руските войски да се откажат от активни действия в началото на кампанията. Било ясно, че да се започва генерално сражение при такова съотношение на силите и смъртоносно опасно”.

Наполеон искал да разгроми руските армии поотделно, но те отстъпвали в дълбочина в страната, стремейки се да се обединят. Това не означавало, че на началния етап на войната не е имало боеве. Например, казаците на атаман Платов и хусарите на генерал Кулнев много пъти нападали врага и му нанасяли значителни загуби. В началото на август двете армии под командването на Багратион и Барклай дьо Толи успели да се обединят. Скоро за главнокомандващ на руските войски бил назначен прочутият полководец Голенищев-Кутузов. По-късно френският император признал, че от 50 сражения, проведени от него, „в битката край Москва била проявена най-много доблест и спечелен най-малък успех. В нея французите се показали достойни да спечелят победа, а руснаците заслужили правото да бъдат непобедими”. На 19 септември изтощените войски на Наполеон влезли в Москва, където той един месец безуспешно очаквал капитулацията на Русия.

В последно време значително нарасна интересът на европейски историци към похода на Наполеон в Русия, казва главният хранител на Музея-панорама „Бородинската битка” Лидия Ивченко:

- Една от най-солидните минографии по Отечествената война от 1912 година се появи във Франция. Неин автор е госпожа Мари-Пиер Ре. Преди това те написала монография за Александър I. Но най-блестящата монография е написана от английския изследовател Доминик Ливен. При това аз посочвам историци, които сега свободно говорят по руски. Те не разказват някакви фантазии и вицове, защото са работили в руски архиви.

В книгата си „Русия против Наполеон” Доминик Ливен опровергава мнението, че причина за загубата на Наполеон била продължителната зима, големите разстояния и негово величество случаят. Според професора по история от Лондонската школа, руската армия била една от най-добрите в Европа, нейните пълководци се оказали по-умни, защото тяхната стратегия на противопоставяне била най-детайлно планирана. 

  •  
    и споделяне