Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Борис Павлишчев
14 юни 2012, 16:58

Русия залага на малките спътници

Русия залага на малките спътници

В Русия се създават проекти за малки спътници, в това число наноспътници (до 10 килограма). Тези апарати ефикасно решават много задачи в космоса, тяхното изстрелване е по-евтино за сметка на по-леки ракети-носители.

На геостационарните орбити са нужни мощни ретранслатори, и съответно мощни и тежки електрозахранващи блокове. Така че без апарати от няколко тона не минава. Но в редица случаи теглото може съществено да се намали за сметка на миниатюаризиране на служебните системи. Първия си наноспътник Русия изстреля през 2005 година, разказа Генералният директор на компания „Руски космически системи” Юрий Урличич:

- Той беше изстрелян от борда на Международната космическа станция (МКС). Специално за този спътник сме създали дузина нови технологии, системи за предаване на данни, датчици, в това число система за управление на един кристал.

Малките апарати ще се използват в много сфери, продължава Юрий Урличич:

- Ще направим един такъв спътник за автоматичната морска система за идентифициране, с цел на радиус от 30 морски мили всички кораби да се виждат един друг, както и пристанищата. Това е важно от гледна точка на безопасността на море. Системата може да се използва и за великите реки, и за Северния морски път. Тя може да бъде и глобална в рамките на Световния океан. Вторият пример е използването на свръх малкия апарат в глобалната система за спасяване „Коспас-Сарсат”, както и в метеорологията, алармирането за земетресения.

Някои предвестници на тези стихийни бедствия са отдавна вече известни:повишена сеизмична активност и концентрация на радон, промени в нивото на подземните води, тревога на животните. Според Юрий Урличич, руските учени са фиксирали и още един фактор:

- При създаването на ГЛОНАСС видяхме, че в йоносферата преди земетресение се променя концентрацията на свободни електрони. Седем часа преди катастрофата в Япония през март миналата година имаше максимум над бъдещия епицентър. За да не се строят много сеизмични станции, предлагаме извеждане на малки апарати в космоса, които да се свързват един с друг, с цел да се фиксира забавянето на сигнала в йоносферата.

Малките апарати могат да правят и снимки на Земята, да ретранслират любителска радиовръзка, да провеждат изследвания за различни университети. Изпълнили своята задача, тези спътници бързо се снижават, навлизат в плътните слоеве на атмосферата и изгарят изцяло. те няма да замърсяват околоземното пространство, където и без тях има хиляди остатъци от ракетни стъпала, млъкнали спътници и техни отломъци.

  •  
    и споделяне