Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
13 юни 2012, 19:02

Русия смята за преждевременно оттеглянето на САЩ от Афганистан

Русия смята за преждевременно оттеглянето на САЩ от Афганистан

Външният министър на Русия Сергей Лавров заяви, че задачите за отстраняването на заплахите в Афганистан за сега остават нерешени. Според него САЩ не са изпълнили изискванията на ООН. Планираното за 2014 година начало за извеждането на войските е преждевременно.

Военната операция на САЩ и съюзниците им в Афганистан започна през 2001 г. и поначало не е била много масова. През 2003 г. тя е била засенчена от започналата в Ирак кампания, и Афганистан „е отишъл в сянка”. През това време иракската кампания е успяла да приключи, задачите за поддържането на реда са били предадени на местните сили, а афганистанската не е и мислела да приключва.

Операцията, започнала с обезпечаването на сигурността в Кабул и покрайнините му, постепенно нараствала по мащаби, но всеки път прилаганите усилия се оказвали недостатъчни за победата. Според редица специалисти увеличаването на чуждото военно присъствие до 80 – 120 000 души е можело да реши задачата на по-ранен етап, като строго контролира цялата територия на страната. Днес, когато антиамериканската съпротива само се увеличава, днешните 132 000 са недостатъчни. По-нататъшното нарастване е невъзможно вече по вътрешноамерикански причини както икономически, така и политически.

Днес САЩ не могат да говорят, че контролират Афганистан. Дори там, където се осъществява контрол, той представлява доста съмнителен компромис. Най-ярко този компромис се проявява в борбата с наркотрафика, която в крайна сметка се оказа невъзможна, защото „Ние не можем да допуснем хората в една от най-бедните страни в света да останат без средства за съществуване и да не получат нищо в замяна”, - заяви още през 2010 г. представителят на НАТО Джеймс Апатурай.

Кампанията в Афганистан очевидно не е постигнала целите си, които са били поставени от Съвета за сигурност на ООН. Но прекратяването й сега може да доведе до по-сериозни проблеми в сравнение с тези, които има. През 1990-те г., когато движението на талибаните контролираше по-голямата част от Афганистан, то веднага започна „износа на нестабилността” на север. Лидерите на талибаните през 1990 г. официално се обявяваха в подкрепа на чеченските терористи. Освен това талибаните силно повлияха на екссъветските ценралноазиатски републики.

Като аргумент „в полза” на талибаните често се посочва забраната за отглеждане на опиумен мак, но в действителност ситуацията с тази забрана съвсем не е толкова елементарна. През по-голямата част от управлението на талибаните, от 1996 до 2000 г., производството на мак в страната се е увеличавало: от 2200 тона през 1996 г. до 4500 през 1999 г. Забраната беше въведена през лятото на 2000 г., в крайна сметка опиумният мак през 2001 г. бе едва 185 тона.

Смята се, че тази забрана е породена не толкова от желанието за отказ от производството на „бялата смърт, колкото от необходимостта за подобряване на имиджа при преговорите, а също така и от желанието да се увеличат цените както на суровините, така и на крайния продукт.

Днес с отглеждане на опиумен мак се занимават практически всички в Афганистан независимо от политическите си убеждения. Реколтата през 2011 г. е над 5800 тона.

Терористичната активност остава все такава. Числеността на талибаните, намаляла към 2006 г. до 12 000 души, отново започва да расте и през 2010 г. е над 27 000 души. В тези условия предвиденият от американските войски извод може да се свежда единствено до това, че талибаните много бързо отново ще възстановят контрола в цялата територия на Афганистан, още повече че те сега се представят като сила, „която се бори срещу чуждата окупация”.

За Русия такъв сценарий едва ли ще е благоприятен: победата на талибаните ще означава възстановяване на „износа на радикализма”, обърнат днес навътре в страната, през северната граница на Афганистан. По този начин, потискайки и пренасяйки върху себе си активността на талибаните, американските войски и НАТО решават задача, която в противен случай най-вероятно трябваше да решава Русия на териториите на централноазиатските републики.

Нещо повече, при сегашните условия прекратяването на операцията е невъзможно и за самите САЩ. Най-вероятно, триумфалното завръщане на талибаните и падането на режима на Карзай ще се превърне за Вашингтон в истинско поражение, подобно на виетнамското. С една разлика: във Виетнам през 1975 г. спечели сила, контролирана от СССР и действала в рамките на общоприетите правила на играта. Ренесансът на талибаните в Афганистан ще означава победа на силата, която е чужда за всички основни играчи, с неизвестни последствия за региона.

  •  
    и споделяне