Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Андрей Смирнов
16 април 2012, 18:06

Европейският съд по правата на човека относно „Катинското дело”

Европейският съд по правата на човека относно „Катинското дело”

Делото за разстрела на полските военнопленници край Катин няма основания за повторно разследване – това решение прие на 15 април Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ).

През 2007 и 2009 година 12 ищци – роднини на разстреляни полски офицери – се обърнаха с жалби до Страсбургския съд. В своя иск те сочеха, че не са задоволени от проведено от Русия разследване на обстоятелствата на „Катинското дело”. Полша направи заявление за нарушения от страна на Москва на редица параграфи на Европейската конвенция за защита на правата на човека. Съдът прие жалбите за разглеждане през 2011 година само по две точки от целия списък – засягащите правото на живот, както и забраната върху изтезанията и обръщението, унижаващо достойнството. В резултат съдът отклони искането на поляците за подновяване на разследването, но се съгласи с тях в това, че Москва е нарушила правата на роднините на загиналите, като не им е предоставила сведения за съдбата на убитите.

Ще напомним, че в течение на няколко десетилетия съветските власти бяха отричали своята причастност към „Катинското дело”. Но след разпадането на СССР, през 90-те години, Главната военна прокуратура на Русия започна разследване. През 2004 година делото бе прекратено с формулировка „поради смъртта на виновните”. По-късно, отчитайки резултатите от разследването, президентът на Русия Дмитрий Медведев стовари отговорността за трагичните събития през 40-те години върху ръководството на СССР.

Варшава наистина беше се опитвала да стовари отговорността за трагедията върху Русия, като правоприемничка на СССР. Но редица експерти от самото начало бяха изтъквали следното: този подход няма юридически основания, напомни в интервю за "Гласът на Русия" председателят на консорциума „Парламентарна лига” Антон Лашенков:

- Русия призна отговорността на СССР за тези престъпления. А Полша иска Русия да ги поеме върху себе си. Работата е там, че Европейската конвенция беше образувана след тези събития. И да се съди по законите и задълженията, които Москва не бе поемала в онзи момент, не може.

Някои наблюдатели смятат, че процесът, най-вероятно, с това няма да приключи: ще чакаме апелация на полската страна в Голямата палата на Страсбургския съд.

В същото време, според повечето анализатори, разследването от 90-те години е проведено щателно. Що се отнася до претенциите на полските ищци, документите, които се отнасят до тях, ще им бъдат предоставени в най-близко бъдеще. През 2010 година руските власти публикуваха копиета на документи, като предадоха на Полша материалите на наказателното дело – 148 тома. Работата по разсекретяването на материалите продължава. И останалите документи също ще бъдат предадени на Варшава – веднага щом бъде свалена секретността от тях.

  •  
    и споделяне