Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Алексей Макаркин
12 април 2012, 12:35

Реформите на Столипин. От гражданин към гражданско съзнание

Реформите на Столипин. От гражданин към гражданско съзнание

Обикновено Пьотър Столипин го помнят като автор на аграрната реформа, насочена към създаване в руските села на прослойка дребни собственици (по-рано в селата доминирала селската община, действаща на основата на уравнителни принципи). Но неговите планове били значително по-широки.

Сред основните задачи на Столипин било повишаване на конкурентната способност на руското селско стопанство. През 1910 година в изказването си в Държавната дума той заявил: „Не земята трябва да владее човека, а човекът трябва да владее земята. Докато към земята не бъде приложен свободен труд, а не принудителен, нашата земя няма да бъде в състояние да конкурира със земята на нашите съседи”.

В името на справедливостта трябва да отбележим, че Столипин не бил първият привърженик на развитието на частната селска собственост в руските села. За това говорел предшественикът на Столипин, граф Сергей Витте, но той не е имал възможности да преодолее инерцията на бюрократичния апарат. Само Столипин, който в условията на първата руска революция фактически получил от царя карт-бланш за провеждане на реформата, проявил огромна енергия при реализирането на своя курс и постигнал значителни резултати.

От 13,5 милиона селски стопанства, едва 1,5 милиона получили земя за лична собственост. Но 8 години след началото на реформата, през 1916 година, селяните засявали собствена или арендувана земя 89,3% от земята и били собственици на 94% от селскостопанските животни. И това при положение, че през 1914 година, след началото на Първата световна война, се наложило реформата да бъде прекратена.

Защитавайки непоклатимостта на частната собственост, Столипин решително се обявявал против макар и частична националазизация на земите на помещиците. Той смята, че за две десетилетия земята по естествен път ща премине от неефективните собственици към ефективните, което ще ослаби социалното напрежение в селата. И икономическите резултати доказали, че той бил прав. Освен това, част от стопанствата на помещиците били успешни и високотехнологични (за онова време) предприятия, унищожението на които е могло да нанесе ущърб на селскостопанското производство.

Но тези рационални обяснения се сблъскват с вековната селска мечта за предоставянето на всички на еднакви площи земя. А най-активните селяни, възползвайки се от столипинската реформа за разширение на своите стопанства, често предизвиквали неприязън от страна на техните по-малко успешни колеги.

Напрежението в селата нараствало и в резултат, когато през 1917 година на власт в Русия дошли болшевиките и обявили за национализация на всички частни земи (включително и селските, получени в резултат от столипинската реформа), те получили подкрепата на мнозинството от селячеството.

Въпреки това, опитът на столипинската реформа запазва актуалност и не по-малко, отколкото икономическия, е важен нейният социално-политически смисъл. Столипин смятал, че развитието на частната инициатива ще спомага за разширение на политическите свободи. За аграрна страна, масовата прослойка от дребни собственици трябва да стане основа на средната класа – не само за „потребителите на стабилността”, но и за привържениците на революционните промени.

  •  
    и споделяне