Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Алексей Макаркин
11 април 2012, 21:53

Пьотър Столипин: съдбата на реформатора

Пьотър Столипин: съдбата на реформатора

В близко бъдеще в Москва се очаква откриване на паметник на Столипин. Той ще бъде издигнат до Дома на правителството. Столипин е консенсусна фигура за руските либерали и консерватори, които така и не могат да се договорят помежду си по много други въпроси.

За либералите Столипин е волеви реформатор, поставил акцент на разширение на пространството на индивидуалната свобода за сметка на освобождението на селячеството от ограниченията, обусловени от многовековния общинен строй. Противник на революционните размирици, той бил привърженик на мирното еволюционно развитие, което трябвало да доведе до формиране в Русия на общество на гражданите, способни разумно да се ползват от правата си.

Консерваторите виждат в Столипин преди всичко убеден патриот и държавник. Ефективен лидер, оглавил потъпкването на революцията, който не се спрял не само пред разпускането на Държавната дума, но и пред промената на избирателния закон, заобикаляйки законодателната власт. Верен монархист, защитаващ царската власт до края на живота си: след като бил смъртоносно ранен в киевския театър, той успял да благослови Николай ІІ (който между другото тогава вече твърде прохладно се отнасял към своя най-прочут премиер).

Столипин бил ярък представител на консервативната част на политическия спектър през последните години на съществуването на руската монархия, създал успешен екип, състоящ се от просветени консерватори (принципно отличаващи се от реакционерите).

Еднозначно негативно към Столипин се отнасят единствено комунистите, които не могат да му простят т.н. „столипински връзки” - бесилките, на които екзекутирали политически противници на царския режим. При това се премълчава факта, че често екзекутираните били убийци, в резултат от престъпленията на които загивали не само привърженици на властта, но и случайни жертви.

Понятно е, че гледната точка на левите критици на Столипин в значителна степен е ангажирана. Но не трябва да се превръща действително изтъкнатият държавен деец в кумир, който не е имал никакви недостатъци.

Някои мероприятия, привърженик на които бил Столипин, не са били реализирани поради противодействието на най-реакционните придворни кръгове. Най-яркият пример е отмяната на одиозните ограничения по отношение на еврейското население на Русия. Тази инициатива била блокирана лично от Николай ІІ, който се позовал на своя „вътрешен глас”.

Но в редица случаи и действията на самия Столипин малко са съответствали на образа на реформатор. Така например, твърдата авторитарна политика на правителството на Столипин станала причина за конфликт със значитена част на интелигенцията на Русия. Последователно придържайки се към твърд политически курс, Столипин решително вървял към конфликти и в края на живота си практически се оказал в изолация. Той се скарал дори със своите съюзници от Държавната дума – партията  „Съюз на 17 октомври”: тя смятала, че правителството недостатъчно уважава парламентарните процедури.

Както е известно, няма идеални исторически личности. Столипин бил ярък и искрен човек, оставайки такъв и в случаите, когато приемал спорни решения. Никой не е смятал, че в своята дейност той се ръководел от собствените си интереси – дори болшевиките, бившите негови непримирими противници го наричали верен слуга на самодържавието (може да се каже и другояче – верен слуга на държавата).

  •  
    и споделяне