Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Елена Супонина
9 април 2012, 18:59

„Ако не бъде постигнато споразумение, в Сирия ще започне гражданска война”

„Ако не бъде постигнато споразумение, в Сирия ще започне гражданска война”

В Сирия специалният посланик на ООН и Лигата на арабските държави (ЛАД) Кофи Анан се опитва да реализира неговия мирен план. Във вторник вече ще стане ясно дали конфликтуващите страни са готови да изпълнят условията на примирието. Активна посредническа роля в уреждането играе Русия. На 10 април в Москва се очакват преговори на външния министър на Сирия Валид Муалем, а след една седмица от Дамаск ще пристигне делегация на сирийската опозиция.

Какво можем да очакваме от Кофи Анан? Какви са целите на Русия и какво бъдеще го очаква Близкия изток? За това в екслузивно интервю за „Гласът на Русия” разказа екс министърът на външните работи и екс премиерът на Русия, академик Евгений Примаков, днес ръководител на Центъра за ситуационен анализ на Руската академия на науките.

Много се съмняваха в успеха на мисията н Кофи Анан. Но той успя да разработи план за уреждане и да получи от сирийското правителство  съгласие да го изпълнява. Вие вярвахте ли в Анан?

- Лично познавам Кофи Анан. Някои смятат, че той никога нищо не е успявал да направи. Това не е така. Помня, как той се опита да направи нещо в Багдад и ние, между другото, му помагахме. Тогава той замина за Ирак и ми позвъня от Багдад през нощта, като каза по руски „благодаря”. С тогавашното си пътуване Анан предотврати възможен удар на САЩ срещу Ирак. Анан е много умен и балансиран човек. Той няма да застане на позициите на една от страните само защото тези позиции се подкрепят от САЩ, или европейските държави. Убеден съм, че  той обективно ще подхожда към ситуацията. По отношение на Сирия това означава, че е необходимо да бъдат създадени условия за прекратяване на боевете от двете страни. Не може просто да се обвинява правитеството, да се иска от него едностранни действия и в същото време зад кулисите да се подпомага на опозицията, да й се доставя оръжие и да се създава пропагандистки благоприятен фон за нея. Аз веднага разбрах, че Кофи Анан няма да се придържа към такава линия. И той действително предложи такъв план, който одобриха и Русия, и Китай, и всички останали. Сега въпросът е как този план ще се изпълнява. Главното условие е прекратяване на огъня от двете страни.

И сирийското правителство се съгласи с това?

- Да, сирийското правителство се съгласи и дори постави за това срок. Но неотдавна т.н. „приятели на Сирия” се срещнаха и обсъдиха въпроса за снабдяването на опозицията с оръжие. Къде ще е след това гаранцията, че опозицията няма да започне въоръжено настъпление срещу режима именно след като правителството изтегли своите войски от градовете? Необходимо е работата да се осъществява не само с правитеството на Сирия, но и с опозицията. Ние, а също и китайците, провеждаме такава работа с правитеството. Но подобна работа с опозицията не се вижда. Обратното, тези „приятели” често подстрекават опозицията, подкрепят я, и дори я въоръжават.

Т.е. целта на Запада е да смени режима на Асад?

- Западът много иска да смени режима на Асад. И редица арабски държави – Катар и Саудитска Арабия, например, също искат да го сменят. Главното е, че те не искат създаването на „шиитски пояс” и се надяват да не допуснат в него да участва Сирия. Под „шиитски пояс” имам предвид Иран и Ирак, където мнозинството от населението е мюсюлмани-шиити, а също близките им Сирия и Ливан, където позициите на шиитите са силни. От това особено се страхуват онези арабски държави в зоната на Персийския залив, където има шиитски малцинства.

Според Вас, голяма ли е опасността от гражданска война в Сирия?

- Тя вече започва и ще се разраства ако не бъде постигнато споразумение. Съществува заплаха от това, че тази война ще получи характера на религиозен сблъсък мижду алавити, които са близки на шиитите, и сунитите. Тогава това ще бъде много кръвопролитна война.

Т.е. има още една цел – ослабването на Иран? Подготовка за смяна на режима в Иран?

- В някаква степен това е така. Впрочем, Дамаск с Техеран се сближиха по напълно понятна причина. Сирийците се опасяват, че ще останат сами срещу Израел и на тях им е нужен тил. За сирийците такъв тил е Иран.

Срещали ли сте с президента на Сирия Башар Асад? Какви са впечатленията ви?

- С президента Башар Асад съм се срещал много пъти. И абсолютно не принадлежа към онези, които смятат, че той е агресивно настроен. Абсолютно не е така.

Следващата седмица от Дамаск в Москва ще пристигне поредната делегация на сирийската опозиция. Необходимо ли е Русия да общува с опозицията?

- Необходимо е. Трябва на всички да се покаже, че ние не преследваме някакви егоистични цели, а искаме в Сирия да бъде установен мир и да не се използва сила от нито една от страните.

В книгата си „Близкият изток на сцената и зад кулисите” вие пишете, че ”арабската пролет” в Египет и Тунис назрявала вътре в тези страни, за което имало социално-икономически причини. А в случая с Либия и Сирия в развитието на събитията вие виждате до голяма степен външно влияние. На какво се основава такъв извод?

- Разпространението на арабската пролет в Сирия и Либия не беше разбира се, организирано от самото начало от САЩ. Своята роля изиграха и телевизията, и интернет, и мобилните телефони. Но ако в Тунис и Египет шоковото състояние, което изпитаха американските политици, не прерасна в стремеж да се овладее ситуацията, то в Либия ние виждаме как от самото начало беше използвано оръжие против режима. Това е показател.

Как виждате Близкия изток в близко бъдеще? Има ли надежда, че там ще настъпи стабилност?

- Бих казал, че в Близкия изток ще настъпи нова ера. Например, за Египет, това е точно. Важно ще бъде съотношението на силите между умерените и радикалните ислямисти. Но разбира се, трябва да се има предвид и ролята на армията.

А ако погледним на региона като цяло?

- Не може да се гледа на региона „като цяло”. Твърде различни са страните, режимите, в това число и по степен на самостоятелност. На Близкия изток трябва да се гледа различно.

Предстоят ли големи изпитания?

- Разбира се.

  •  
    и споделяне