Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Олга Бугрова, Наталия Викторова
4 април 2012, 13:18

Режисьорът Тарковски – визуализиране на душата

Режисьорът Тарковски – визуализиране на душата

„За мен киното е нравствено занятие, а не професионално”, казва изтъкнатият руски режисьор и един от най-ярките представители на световната авторска кинематография Андрей Тарковски. На 4 април се навършват 80 години от рождението на майстора.

Тарковски получи признание преди всичко извън границите на Русия, както често пътти се случва в историята на руската култура. Всеки от филмите му, започвайки от дебютния филм „Иваново детство” – за съдбата на дете по време на война, и завършвайки с кинопритчата „Жертвоприношение”, получиха десетки награди на международни кинофестивали. Това са и „Златен лъв” във Венеция и „Сребърна палмова клонка” в Кан.

Общо седем игрални филми, сред които са такива шедьоври, като историко-религиозната драма „Андрей Рубльов”, философската фантастика „Солярис”, автобиографичната фантазия „Огледало” – такова е главното наследство на Андрей Тарковски. Сигурно то би могло да бъде по-голямо, ако на режисьора не му беше определен кратък жизнен срок – 54 години. Но главното е, че Тарковски говореше за това с мъка – ако във времената на творческия му разцвет вместо подкрепа не беше получил съпротива и откровено преследване, на каквито беше подложен от чиновниците от кинематографията. Ето какво си спомня сестрата на режисьора, филологът и мемоаристът Марина Тарковская:

- Във всеки филм той оставаше верен на себе си въпреки онези невероятни трудности, които му се наложи да преживее, онзи идеологически натиск, който му се оказваше почти за всеки негов филм, направен в Съветския съюз. Това беше художник-борец, който защитаваше своето произведение. И което е удивително – той успяваше да направи именно онези филми, които беше замислил.

А ето какво заяви за „Гласът на Русия” известният режисьор Павел Лунгин:

- Тарковски беше изобретател на новия киноезик, и не само на това. Той търсеше визуално реализиране на онова, което се нарича „душа на човека”. Онова, с което се занимаваше руската класическа литература през 19 век, той се занимаваше на равнището на киното през 20 век. Но той още беше и символ, преди всичко на свободата на художника. В търсенето на творческа свобода той замина в чужбина – замина с мъка и нещастен, и почина там, след като направи два блестящи филма. Това е трагична фигура и може би е най-значителният руски режисьор на 20-я век.

„Всеки художник, казваше Тарковски в последното си интервю, по време на пребиваването на земята намира и оставя след себе си някаква частица истина за цивилизацията, за човечеството”.

  •  
    и споделяне