Скъпи приятели! С много тъга сме принудени да ви съобщим, че в рамките на структурните промени в работата на Международната информационна агенция "Россия сегодня" ("Русия днес") българските странички на сайта и във Facebook на радиокомпания "Гласът на Русия" спират своята работа. Благодарим на всички наши посетители и експерти, на всички, които ни поддържаха и ни помагаха в работата в интернет-пространството. Положихме много сили да бъдем полезни и да направим нашето общуване интересно и съдържателно.
Тимур Блохин
3 април 2012, 18:03

Косовоеводина. Нова страница в историята на разпадането на Югославия

Косовоеводина. Нова страница в историята на разпадането на Югославия

Сръбският автономен край Воеводина направи нова стъпка към самостоятелност. През тези почивни дни участниците в „Четвъртата воеводинска конвенция” призоваха към промени в конституцията на страната, резултат от които трябва да стане създаването на Съюзна Република Сърбия, състояща се от две републики – Воеводина и Сърбия.

Мнозинството участници в конвенцията изразиха общо мнение, че отлагането на воеводинския въпрос може да доведе да изостряне на отношенията и „интернационализация” на този проблем. Ние прекрасно знаем, с какво завърши за Сърбия „интернационализацията” на въпроса Косово.

Но да се върнем към Воеводина. След като през 2009 година автономният край получи свой „статут”, много експерти отбелязаха, че той вече съдържа намеци за бъдеща конституция – твърде широки пълномощия получава административния център на Воеводина Нови Сад.

Но в самата автономия не всичко е спокойно. Ако се вярва на вестниците, в някои градове на многонационалната Воеводина учениците – същите сърби и унгарци, вече не се разбират помежду си и са принудени да използват английски език. Както отбелязва сръбското интернет-издание „Нема шале.рс” (”Без шеги”), вместо изучаване на сръбски, като език на мнозинството, в училищата се предлага унгарският език да стане задължителен предмет. На гонения се подлага Сръбската православна църква, която неправителствени организации и отделни партии открито, в това число и с помощта на плакати, окачени в градовете, я обвиняват в клерикализъм, користолюбие и педофилия.

Има претенции и към централната власт. Боян Пайтич, председател на Изпълнителното вече на Воеводина, което „автономистите” предпочитат да наричат „правителство”, веднъж заяви, че почти 40% от сръбския износ се осигуряват именно от компаниите на автономния край. Тези цифри позволяват на отделни политици да твърдят, че Сърбия се занимава с икономическа експлоатация на Воеводина.

Въпреки това, мнозинството жители на Воеводина не споделят „свободолюбивите” настроения на своя политически елит. Значи движението за Автономен край и независимост не е вътрешен процес, а външен. Предлагаме ви мнението на редактора на интернет-изданието „Нема шале.рс” Владимир Гвоич:

- Извършва се бавен процес на раздробяване на Сърбия по технологии на „цветните революции”. Прекрояването на границите се извършва чрез промяна на съзнанието на масите. Както завладяването на либийския нефт се предшестваше от създаването на борци за демокрация, така и процесът на феодализация на Воеводина от транснационалните компании предшества създаването на воеводинска самобитност, която под себе си няма никакви исторически основи. Виждаме повторение на черногорския сценарий, в който сръбските политици не вярваха и не обръщаха внимание. В същото време историята се повтаря – всичко започна от канцеларията в Брюксел, след това могат да започнат натрапване на воеводински „език”, на воеводинска „църква”. Опасността на воеводинските „автономисти” е в това, че те разполагат с най-широко медийно пространство, в което особено внимание се отделя на техните антиконституционни идеи. Идеята за отделяне на Воеводина въобще не е грижа за благосъстоянието на жителите на края. Дори се стига до смешен абсурд: воеводинските политици в сръбския парламент в Белград приемат закони, които са в разрез с икономическите интереси на страната, а след това бързат за Нови сад, където започват да обвиняват Белград, че той ограбва Воеводина и предлагат разнообразни решения – децентрализация, автономия, и в края накраищата и независимост.

Все по-често в различни източници могат да се намерят карти на Сърбия, само че без Косово и Воеводина. Става все по-очевидно, че процесът на разпадане на Югославия въобще не е завършил с нелегитимната независимост на Косово.

  •  
    и споделяне